Определение № 5788 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5008/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - гр. Стара Загора, срещу Разпореждане №1460 от 11.04.2025 г. на Административен съд – Стара Загора по административно дело №387/2025 г. С обжалваното разпореждане съдът задължил началника на сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – Стара Загора да прекрати изземването и съхранението на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер] на А. А. Д., отнето със Заповед №24-0284-000113 от 02.03.2024 г. Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно. Счита, че действието на Заповед №24-0284-000113 от 02.03.2024 г., с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) не е прекратено, тъй като Наказателно постановление (НП) №24-0284-000304 от 18.03.2024 г. е обжалвано, като към настоящия момент не е решен въпросът за отговорността на лицето. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане. Претендира разноски. Частният жалбоподател се представлява от юрисконсулт С. Русева. Ответникът по частната жалба - А. А. Д., не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 254, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че: Със Заповед №24-0284-000113 от 02.03.2024 г. на младши автоконтрольор в Районно управление (РУ) – Казанлък, на основание чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП, на А. А. Д. е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 02.03.2024 г. Заповедта е връчена на Д. на 02.03.2024 г. и е влязла в сила на 18.03.2024 г. (първият присъствен ден след 16.03.24 г. – неработен ден), като няма данни да е обжалвана. На 18.03.2024 г. е издадено НП №24-0284-000304 от 18.03.2024 г. на началника на група в ОДМВР – Стара Загора, РУ – Казанлък, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на А. А. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Това НП е обжалвано от А. А. Д.. С Решение №46 от 13.02.2025 г. по АНД №536/2024 г. на Районен съд – Казанлък е отменено НП №24-0284-000304 от 18.03.2024 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба, по която е образувано КАНД №326/2025 г. на Административен съд – Стара Загора. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че на 02.03.2025 г. е преустановено действието на Заповед №24-0284-000113 от 02.03.2024 г. за прилагане на ПАМ по чл.171 ал. 1 т. 1 буква „б“ ЗДвП, защото СУМПС е иззето на 02.03.2024 г. със съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено НП №24-0284-000304/18.03.24 г. с наложено на Д. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“ на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП – състав, съответен на този по чл. 171 ал. 1 т. 1 буква „б“ предл. първо ЗДвП, поради което към 10.04.2025 г. и към настоящия момент – 11.04.2025 г. действието по изземване и съхранение на СУМПС не се основава на ЗППАМ №24-0284-000113/02.03.2024 г., нито на закона. Въз основа на това съдът направил извод за основателност на искането. Изводът на съда е незаконосъобразен. Искането, с което Д. е сезирал съда, е искане за прекратяване на действие, извършвано от административен орган - задържане от началника на сектор "Пътна полиция" в ОДМВР - гр. Стара Загора на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Следователно, както правилно приел и съдът, чрез искането се търси защита срещу неоснователно действие на орган по чл. 250, ал. 1 АПК. За целите на съдебното производство по чл. 250 - 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че Заповед №24-0284-000113 от 02.03.2024 г., с която е отнето свидетелството за управление на Д., е връчена на адресата на 02.03.2024 г. и е влязла в сила. Безспорно е също, че с НП №24-0284-000304 от 18.03.2024 г. на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. За производството по чл. 250, ал. 1 АПК е важно да не е налице закон или акт, който да дава право на органа да извърши съответното действие, а не дали законосъобразно е упражнено възложено със закон правомощие на органа. Проверката за неговата законосъобразност се извършва или по реда на Глава десета, или по реда на Дял пети, когато е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 и 2 АПК. В производството по чл. 250 АПК съдът само установява наличието на основание - закон или акт. Липсата на основание прави действието неоснователно и следователно предмет на закрила по чл. 250, ал. 1 АПК. Наличието на основание - закон или административен акт, значи, че за търпящия действието е налице възможност по реда на Глава десета или Дял пети да защити субективните си права и законни интереси. Тази възможност изключва приложението на защита по Глава петнадесета. Заповед №24-0284-000113 от 02.03.2024 г., с която на Д. е приложена принудителната административна мярка, е влязъл в сила индивидуален административен акт, който с оглед на чл. 268, т. 1 АПК е годно изпълнително основание. С оглед на това между органа и Д. е налице спор по изпълнението на този акт. Споровете по изпълнение на влезли в сила индивидуални административни актове се решават по реда на дял V на Административнопроцесуалния кодекс и в частност по реда на чл. 294 и сл. АПК. Ако Д. счита, че органът незаконосъобразно не му връща свидетелството за управление, т. е. извършва незаконосъобразни действия по изпълнение на влезлия в сила индивидуален административен акт, за него съществува възможност да защити правата си по реда на чл. 294 и сл. АПК. В производството по чл. 294 и сл. АПК съдът ще обсъди законосъобразността на задържането на свидетелството. Всичко това не може да бъде установено в производството по чл. 250 и сл. АПК. Настоящата инстанция счита за необходимо да посочи, че въпросът за отговорността към датата на подаване на искането не е решен, тъй като НП №24-0284-000304 от 18.03.2024 г. не е влязло в сила. Последното е било обжалвано от Д., като този въпрос е решен едва с Решение №1762 от 30.04.2025 г. по КАНД №326/2025 г. на Административен съд – Стара Загора. Видно от изложеното, съдът неправилно е тълкувал релевантната правна норма - не е определил правопораждащия юридически факт за основателността на искането по чл. 250, ал. 1 АПК, неправилно е ценил фактите по делото и неправилно е приложил правната норма към фактите. Това прави обжалваното определение незаконосъобразно. Съдът следва да го отмени и с оглед на правомощията си по чл. 235, ал. 1 АПК да реши искането по същество. От доказателствата по делото и от изложеното е видно, че искането на Д. за прекратяване на действията на частния жалбоподател по задържане (невръщане) на свидетелството му за управление на моторно превозно средство е неоснователно - производството по чл. 250, ал. 1 АПК не е средството за решаване на спора му с органа по изпълнение на приложената принудителна административна мярка. Поради това съдът следва да отхвърли искането. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 130 лева, от които 30 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание 235, ал. 1 във вр. с чл. 254, ал. 2 АПК Върховният административен съд