Определение № 1562 от 27.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4962/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД, чрез юрк. Г. К., срещу решение № 1748/23.03.2025г. по в.гр.д. № 8337/2024 г. по описа на СГС, с което са уважени предявените срещу касатора от И. Г. Л. искове по чл.344, ал.1 т.1,т. 2 и т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 10/31.01.2024г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на Дирекция „Финанси и счетоводство“ в ЦУ на „Български пощи“ ЕАД, [населено място] и за присъждане на обезщетение за оставането без работа за периода 31.01.2024 г.- 31.07.2024 г. Касаторът иска отмяна на въззивното решение с оплаквания за неправилно приложение на чл.328, ал.2 КТ, сочейки че въззивният съд е приел длъжността на ищеца да не е ръководна, без да обсъди събраните по делото доказателства в съвкупност и да изложи собствени мотиви в тази връзка. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК оплакванията са повторени, като е заявено, че изводът на въззивната инстанция, че ищецът не е заемал ръководна длъжност при ответника, е направен в противоречие с практика на ВКС / цитирана/ и очевидно неправилен. Насрещната страна по жалбата – ищецът И. Г. Л., чрез адв.Л. П., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва относимостта на оплакванията в касационната жалба към приетото с въззивното решение.Претендира разноски. Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване прецени следното: За да достигне до еднакви крайни изводи с първата инстанция за основателност на иска по чл. 344, т.1 КТ, въззивният съд е възприел установената по делото фактическа обстановка, според която ищецът е заемал длъжността директор на дирекция „Финанси и счетоводство“ в централното управление на „Български пощи“ ЕАД до връчването на процесната уволнителна заповед № 10/31.01.2024г., а с последната трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ във връзка с договор за управление № ВД-62/22.12.2022 г. и договор за възлагане на управлението и представителството на „Български пощи“ ЕАД от 23.12.2022 г., изпълнението на който е започнало на 23.12.2022г. При тези факти, като е съобразил, че според чл. 328, ал. 2 КТ уволнението на служителите от ръководството на предприятието поради сключването на договор за управление на предприятието може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца, е намерил процесното уволнение незаконосъобразно като извършено извън деветмесечния срок по чл. 328, ал.2, изр.последно КТ, който е изтекъл на 23.08.2023г. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси, а касационната инстанция не може да ги извежда от основанията по чл. 281 ГПК. Липсата на въпрос/въпроси в изяснения по – горе смисъл е достатъчно основание касационният контрол да не бъде допуснат. Въззивното решение не е и очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи, а доводите му са изцяло неотносими към решаващите изводи на въззивната инстанция, която е намерила уволнението незаконосъобразно, защото е извършено извън деветмесечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ, а не защото длъжността на ищеца не е ръководна. В заключение, обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на спора, на ищеца се следват разноските за касационното производство, които са за адвокатско възнаграждение в размер на 4300 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд