Определение № 184 от 10.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 445/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място] срещу протоколно определение от 29.01.2021 г. по в.т.д. № 686/2020г. на Пловдивски апелативен съд. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба- „Фототекс“ ЕООД, [населено място], с който се оспорва нейната основателност. По делото е постъпило становище от „Национална електрическа компания“ ЕАД - трето лице помагач на страната на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в което е мотивирано разбиране в подкрепа на доводите на частния жалбоподател. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване, производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по адм. дело № 3659/2019г. на Административен съд София – град с влязъл в сила съдебен акт. За да постанови този резултат, съдът е констатирал, че предмет на спора между страните е договорена, но неплатена цена по договор за изкупуване на електрическа енергия № 519/21.06.2012 г., представляваща разликата между дължимата преференциална цена и реално платената цена за периода 01.11.2016 г. – 31.12.2018 г. С оглед поддържаното в исковата молба е посочено, че основание за формиране на цената било решение № СП 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, което било отменено от ВАС, поради което нямало основание за разделяне на цената. Прието е още, че в хода на производството е постановено ново решение № СП 3 от 06.03.2019 г. на КЕВР, което е обжалвано от ищеца и по което е образувано адм. дело № 3659/2019 г. по описа на АССГ. Производството по последното било спряно до приключване на адм.дело № 3580/2019 г. по описа на АССГ. Констатирано е, че по адм.дело № 3580/2019 г. било постановено решение, но същото било предмет на обжалване пред ВАС. С оглед това, съдът е приел връзка на преюдициалност между висящото административно производство и това пред него. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че въззивният съд неправилно е приел наличието на преюдициалност между двете дела и не е взел предвид, че ВКС се е произнесъл по този въпрос с определение № 597/30.09.2019г. по ч. т. дело № 1628/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., по което дело фактите били идентични с фактите по настоящия правен спор. Поддържа, че отмяната на индивидуалния административен акт е нов факт, а не факт, включен в спорното право, на което се основава искът; по силата на закона индивидуалният административен акт има предварително изпълнение и е елемент от сложен фактически състав на правоотношението по доставка и изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници; предвид характера на договора за доставка за процесния период и претенцията за заплащане на цена за този период, не може да се приеме, че фактът, който може да настъпи от отмяна на индивидуален административен акт е преюдициален за спорното правоотношение. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото върнато на Апелативен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е неоснователна. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство /Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 по тълк. д. № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 2/2019г. на ОСГТК на ВКС/. В хипотеза като настоящата, при която се прави преценка за съотносимост на постановените в административния процес решения и разрешението на висящия гражданскоправен спор, връзка на преюдициалност между делата ще е налице, доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен пред съда, има значение за възникването, изменението или погасяването на субективните права, предявени за защита с искова молба, по която е образувано гражданското производство. За да спре производството по конкретното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът, разглеждащ обусловеното дело, следва да съобрази решението по обуславящото дело, което ще има значение за правилното му решаване. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 25/10.01.2013г. по ч. гр. дело № 795/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 410/27.09.2019г. по ч. т. дело № 1813/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 340/22.07.2019г. по ч. т. дело № 1250/2019г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 456/03.08.2015г. по ч. т. дело № 1826/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., която се споделя от настоящия съдебен състав. Съобразно преобладаващата практика на ВКС, обективирана в решение № 212/23.12.2015г. по т. д. № 2956/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 155/11.01.2016г. по т. д. № 2611/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/11.01.2016г. по т. д. № 3018/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/26.04.2016г. по т. д. № 3196/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/28.04.2016г. по т. д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, има обратно действие. В този контекст се преценява и обусловеността между производствата по т. дело № 956/2019г. на Окръжен съд Пловдив, респективно в. т. дело № 686/2020г. на Апелативен съд Пловдив и адм. дело № 3659/2019г. по описа на АССГ. Въззивното производство, по което е постановено обжалваното определение, е образувано по въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение на Окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от същия срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на определена сума, представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена от ищеца електрическа енергия за определен период, като претендираните суми са разлика между изкупената електрическа енергия от ответника по цена за излишък, която той е дължал да изкупи по преференциална цена, съгласно сключения между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, както и на обезщетение за забавено плащане на претендираната главница за определен период.В отговора и допълнителния отговор на исковата молба ответното дружество се позовава на решение № СП 3 от 06.03.2019г. на КЕВР като релевантен за определяне на дължимата цена на електроенергията факт, а в допълнителната искова молба ищецът твърди, че посоченото решение на КЕВР е нищожно. Предвид изложените от страните твърдения и релевираните от ответника възражения, се налага извод, че един от основните спорни въпроси, подлежащи на разрешаване по спора е този -дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество, произведено от ФЕЦ на ищеца, електрическа енергия или само на количествата до НСП/ нетно специфично производство/. Поради това и доколкото отказът на ответника по исковата молба се основава и на обжалваното по административен ред Решение № СП 3 от 06.03.2019г. на КЕВР, са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по предявените искове до приключване на производството по адм. дело № 3659/2019 г. на АССГ, което с определение № 5305/15.07.2019 г. е спряно до приключване на адм. дело № 3500/2019 г., и адм. дело № 3580/2019г., двете по описа на АССГ. Решението по адм. дело № 3580/2019 г. на АССГ е обжалвано пред касационна инстанция и Върховният административен съд се е произнесъл с решение № 2373/22.02.2021 г. по адм.дело № 1921/2020 г. на III отделение, с което изцяло е отменено решение № 7628 от 05.12.2019 г. по адм. дело № 3580/2019 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав. Изходът по посочените административни дела е от значение за спора, тъй като при евентуална отмяна на Решение № СП-3 от 06.03.2019г. на КЕВР, влязлото в сила решение на ВАС ще има обратно действие, като съдът, разглеждащ предявените искове, е длъжен да обсъди всички събрани допустими и относими доказателства и релевирани от страните доводи и възражения. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че правилно въззивният съд е спрял производството, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение