Определение № 48 от 13.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 35/2019 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба М. И. Д., чрез пълномощника му адв.В. Д. за освобождаване и превеждане по посочена в молбата сметка на сумата 3000 лв., внесена от молителя като обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК във връзка с подадена от него молба за отмяна на влязло в сила решение № 476 от 06.122017г. по в.гр.д.№ 647/2017г. на Пазарджишкия окръжен съд. За да се произнесе по направеното искане, настоящият състав на Върховния касационен съд взе предвид следното: С определение № 4 от 07.01.2019г., постановено по настоящото дело, е оставена без разглеждане молбата на М. И. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 476 от 06.12.2017г. по в.гр.д.№ 647/2017г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от него установителни искове и същият е осъден да заплати на ответниците разноски за всички инстанции в общ размер на 3000 лв. Оставено е без уважение и искането по чл.309, ал.1 ГПК относно присъдените разноски, във връзка с което молителят, чрез своя пълномощник адв. В. Г. Д., е внесъл по специалната сметка на ВКС гаранция в размер на 3000 лв. Искането е основателно и следва да бъде уважено. След като молбата на М. И. Д. за спиране изпълнението на влязлото в сила решение е оставена без уважение, внесената от него сума по специалната сметка на ВКС не представлява обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК и не би могла да бъде задържана, а подлежи на връщане по искане на вносителя. Ето защо посочената сума следва да бъде освободена и преведена по посочената от молителя сметка. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.