Решение № 4397 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 115/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. К. Т., чрез адв. Господинова, против решение № 4126 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело №2320/2024 г. по описа на Административен съд – Варна.Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началникът на СГКК – Варна не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Т. П. У., чрез адв. Белинов, в писмено становище, излага доводи за законосъобразност на решението и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Останалите ответници не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение по реда на чл.218, ал.2 АПК приема, че подложеното на касационен контрол съдебно решение е недопустимо по следните съображения: Предмет на преценката за законосъобразност в първоинстанционното производство е извършена промяна на КР на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, по заявление №01-448138/15.08.2024г., състояща се във вписване на Т. П. У. като съсобственик с дублиращи се права с В. Г. В. за имот с идентификатор 10135.4510.614, за което страните са уведомени с писмо изх.№ 24-28035/17.09.24 г. Приемайки неприложимост на този ред за изменение на КР, поради липсата на идентичност на имотите по вписаните титули за собственост, съдът е отменил оспореното от Т. П. У. изменение на КР със следния диспозитив: отменя „извършената промяна от Началника на СГКК - Варна на КРНИ относно ПИ с идентификатор 10135.4510.614, състояща се във вписване на В. Г. В. и Т. П. У. с дублиращи се права“. Така постановеното решение е „свръх петитум“, тъй като съдът се е произнесъл извън заявения от Т. П. У. петитум в жалбата, а именно: „ да задължите СГКК-Варна да впише като единствен собственик Т. П. У. / да отпише като съсобственик при конкурентни права В. Г. В./…“ Игнорирайки петитума на жалбата и при неправилно определяне предмета на делото, първоинстанционният съд е отменил изцяло извършеното изменение на КР, т.е. отменил е вписването на жалбоподателя Т. П. У. в КР с което се влошава недопустимо правното му състояние. Диспозитивът на обжалваното решение сочи и на неправилно определяне предмета на обжалване, тъй като първоинстанционният съд е приел, че с обжалваното изменение на КР са вписани като съсобственици В. Г. В. и Т. П. У., което е в противоречие с документите по административната преписка и представените по делото доказателства. Вписването на В. Г. В. в КР е извършено далеч преди процесното изменение на КР, видно от приложената скица на лист 52 от първоинстанционното дело / на 06.10.2021г./, а процесния имот с идентификатор 10135.4510.614 е отразен в КК след влизане в сила на ПУП по чл.16 ЗУТ и съответства на УПИ XVII-320 в кв.32. Следователно към момента на подаване на заявлението за вписване в КР на Т. П. У. /15.08.2024г./ в регистъра фигурира като вписан собственик на имот с идентификатор В. Г. В.. От изложеното следва, че първоинстанционният съд се е произнесъл с недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено по реда на чл. 221, ал. 3 АПК, а делото следва да се върне на ново разглеждане и произнасяне от друг състав на същия съд. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,