Определение № 2162 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1368/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 256 от АПК и със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на А. С. Ш. от гр. Асеновград, приподписана от адв. Марков, против определение № 11779 от 30.12.2025г. по адм. д. № 2955/2025г. по описа на Административен съд /АС/ – гр. Пловдив, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу бездействие на кмета на община Асеновград да изпълни задълженията си по чл. 223, чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ и е прекратено производството по делото. В частната жалба се обосновава становище за нейната допустимост, предвид предходно производство по адм. дело № 2747/2025 г. на АС – гр. Пловдив, и се излагат съображения за неправилност на оспореното определение, които могат да се отнесат към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК - противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че предметът на спора се отнася до наличието или липсата на бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК и не касае въпроси, свързани с прилагането на чл. 223, чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ. В тази връзка се твърди, че първоинстанционният съд е смесил два различни правни режима – съдебният контрол върху административни актове и преценки, от една страна, и съдебната защита срещу административно бездействие, от друга. Това е довело до неправилно определяне на предмета на производството и до постановяване на определение, което не съответства на действителния предмет на жалбата, а именно - защита по реда на чл. 256 от АПК. Счита се, че подобен резултат е несъвместим с основните начала на ефективната защита в административния процес и с конституционния принцип на съдебния контрол върху актовете и действията на администрацията, закрепен в чл. 120 от Конституцията на РБ. Въз основа на изложеното се иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Ответникът кметът на община Асеновград, чрез процесуалния си представител юрк. Марчева, изразява становище за неоснователност на частната жалба в писмено възражение по нея. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение, АС – гр. Пловдив преди всичко отчел, че с определение № 11189 от 10.12.2025г., по адм. дело № 2747/2025г., вече се е произнесъл по недопустимостта на жалбата на А. Ш. срещу бездействия на кмета на община Асеновград да изпълни задълженията си по чл. 223, чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ по подаден от Шенков сигнал с вх. № 14-00-5988 от 14.10.2025г. за незаконен строеж в ПИ с [идентификатор]. Съдът уточнил, че понастоящем бездействието на кмета на община Асеновград да изпълни цитираните задължения е и във връзка с писмо изх. № ПД-578-14-614 от 28.11.2025г. на началника на ДНСК, с което му е определен 5-дневен срок за уведомяване на жалбоподателя и всички заинтересовани страни за резултатите от проверката на строежите в сгради с идентификатори [номера]. Констатирал, че от писмо на кмета до жалбоподателя от 19.12.2025г., е видно, че по сигнала от 14.10.2025 г., от страна на общинската администрация не са извършени последващи действия. Въз основа на изложеното приел, че в действителност е налице бездействие от страна на административния орган, но преценил същото като такова с правен, а не с фактически характер, поради което отхвърлил като неприложим редът за защита по чл. 256, ал. 1 от АПК. Допълнил, че при упражняване на исканите правомощия органът действа служебно, а не по инициатива или сигнал на засегнато лице. С аналогични мотиви се произнесъл и по отношение на неизпълнението на разпореждането на началника на ДНСК, доколкото приел, че разпореждането на друг административен орган няма силата на закон или нормативен акт. По тези съображения формирал краен извод, че жалбата е недопустима, оставил я без разглеждане и прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилно и в съответствие със закона съставът на АС – гр. Пловдив е приел, че в случая не се касае за бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК. Предмет на иска по чл. 256 от АПК е неоснователно бездействие, проявено чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие. По искането на частния жалбоподател за извършване на задълженията по чл. 223, чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ, кметът на община Асеновград не дължи фактически действия, нито произнасяне с изричен акт, тъй като липсва норма, която да го задължава, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Поради това не е налице бездействие на органа, съответно не е налице годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 АПК или правен интерес в тази връзка. Хипотезата на бездействие е налице само в случаите, в които задължението на органа произтича пряко от нормативен акт или извършването на фактическо действие /не правно действие/ е дължимо по силата на закона. Както правилно е приел съдът, в случая такова задължение не е налице, тъй като искането на частния жалбоподател за извършване на проверка, за съставяне на констативен акт и за евентуално издаване на административен акт по чл. 225а ЗУТ, не е такова, по което кметът на общината дължи произнасяне. Правилно съдът е приел, че в тези случаи административният орган действа служебно и не е обвързан от подаденото искане, правилно квалифицирано като сигнал. Това е така, тъй като в ЗУТ не е регламентирано задължение на органа по чл. 225а за издаване на административен акт с исканото съдържание по сигнал на лице. По изложените съображения е правилен изводът на АС – гр. Пловдив за недопустимост на оспорването, поради което следва да се приеме, че в съответствие със закона същият е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение