Определение № 4250 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3155/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“ АД- гр. Велико Търново, с искане за отмяна на Определение № 655 от 10.02.2026 г. по адм. д. 18/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново относно разноските за адвокатски хонорар, понесени от жалбоподателя П. Ю. П. в хода на адм. д. 18/2026 г. Счита, че разноските неправилно се възложени в тежест на болницата, предвид фактът, че същата не е била страна по делото. Ответникът - П. Ю. П., чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. При извършената проверка, Върховният административен съд, трето отделение, намери частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС – Велико Търново е образувано по жалба, подадена от П. Ю. П. срещу отказ на д-р Н. В. Г., завеждащ отделение по съдебна медицина в МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново да издаде разрешение за кремация на трупа на Ч. Ю. Л., съпруга на жалбоподателя. С Определение № 150/12.01.2026г., постановено по АД № 18/2026г. на АС – Велико Търново е отменен оспореният отказ и преписката е върната на административния орган за произнасяне. С определението не са присъдени разноски, тъй като същото е постановено в закрито заседание. С искане за допълване по чл. 176а, ал. 1 от АПК са представени и доказателства за извършените от жалбоподателя разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 780,00 евро и за държавна такса в размер на 5,11евро. С Определение № 655 от 10.02.2026 г. по адм. д. 18/2026г., АС – Велико Търново е уважил молбата за допълване и на основание § 1 т. 6 от ДР на АПК разноските по делото са възложени на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Погребението и кремацията на покойник е уредено в Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата, кремирането на покойник се извършва след съставяне на акт за смърт и представяне на разрешение за кремация по образец съгласно приложение № 1 към наредбата. Разрешението се издава от лекаря или фелдшера, установил настъпването на смъртта, или лекаря, извършил аутопсията. В случая издаването на това разрешение е в компетентността на д-р Г. – началник на Отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД гр. Велико Търново, тъй като той е лекарят, извършил аутопсията. Съгласно § 1 т. 1 от ДР на АПК "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. В конкретната хипотеза административният орган, компетентен да издаде исканото разрешение за кремация, е д-р Г.. С посочената от първоинстанционния съд правна норма - § 1 т. 6 от ДР на АПК е дадена легална дефиниция на понятието „поемане на разноски от административен орган“, като е постановил, че същите се поемат от „юридическото лице, в структурата на което е административният орган“ - МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново. С оглед горното, съдът правилно е определил, че разноските по делото следва да бъдат понесени от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново. В допълнение, неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че искането на П. Ю. П. за присъждане на разноски за адвокатски хонорар е недоказано предвид приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в случая служещ като разписка за плащането, а искането за присъждане на разноски е заявено още при подаване на жалбата. По изложените мотиви, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,