Определение № 5174 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4545/2025 г.

Образувано е по частна жалба на М. Х. Н. от гр.Шумен, чрез процесуален представител адв. В.Янев, срещу определение № 399 от 17.03.2025 г., постановено по адм. дело № 130/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен /АС-Шумен/, с което е оставена без разглеждане жалбата й, с вх. № ДА-01-702/11.03.2025 г. срещу резолюция на прокурор при Районна прокуратура-Шумен от 06.02.2025 г. и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени съображения, че оспореното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска да се отмени оспореното определение и да се постанови ново, с което да се задължи Районна прокуратура-Шумен да се предоставят преписи от цялата преписка № 1616/2020 г. на Районна прокуратура-Шумен. Ответната страна - Районна прокуратура-Шумен, не е изразилд становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от търсената съдебна защита, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първостепенния съд е резолюция на прокурор при Районна прокуратура-Шумен от 06.02.2025 г., с която е указано на М.Н., че след посочване на конкретните документи по преписка № 1616/2020 г. на Районна прокуратура-Шумен, на които последната желае да й бъдат предоставени копия, наблюдаващият прокурор ще се произнесе относно предоставянето им. С оглед предмета на оспорване, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима на основание чл.159, т.1 от АПК. Посочил е, че прокурорът не е орган на изпълнителната, а на съдебната власт, като актовете, действията и бездействията на прокуратурата не са административни актове – същите съгласно чл.143 от ЗСВл. се обжалват пред по-горестоящия прокурор, както и че предоставянето на достъп до преписки и досъдебни производства не е административна услуга. Счел е, че оспорената резолюция е постановена от прокурор, който не е действал в качеството на административен орган, включително задължен субект по ЗДОИ и същата не се явява административен акт. Формирайки този извод, решаващият съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Наличието на годен за оспорване административен акт е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съда следи служебно. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената резолюция е постановена от прокурор, в рамките на правораздавателната му дейност, като наблюдаващ преписката прокурор, а не в качеството му на административен орган, поради което същата не се явява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. При липсата на годен за оспорване административен акт, подадената жалба законосъобразно е приета от решаващия съд за процесуално недопустима. С оглед изложеното, постановеното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,