Определение № 9985 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9066/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К. против Разпореждане по вх. № 8559 от 19.05.2025г., постановено на 03.07.2025г. от председателя на трето отделение на ВАС. Частният касатор излага доводи за неправилност на разпореждането, поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Върховният административен съд, петчленен състав на І-ва колегия, намира че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане, председателят на трето отделение на ВАС е оставил без разглеждане частната жалба на Г. К. против определение № 2170 от 05.03.2025г., постановено по адм. дело № 1988/2025 г. по описа на ВАС. За да достигне до този резултат, съдът се е позовал на нормите на чл. 231 АПК във вр. с чл. 213а, ал. 8 във вр. чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК и е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като оспореното определение е окончателно и в него изрично е посочено, че не подлежи на обжалване. Атакуваният съдебен акт е мотивиран с предходно разпореждане от 10.06. 2025г., с което председателят на трето отделение на ВАС, е оставил без движение частната жалба и е дал указания на жалбоподателя да уточни дали същата е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт или съставлява искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. С последващо заявление К. е посочил, че с частна си жалба атакува правилността именно на определение № 2170 от 05.03.2025г., постановено по адм. дело № 1988/2025 г. по описа на ВАС. Обоснован и съответстващ на закона е формираният извод за процесуална недопустимост на оспорването, защото съгласно чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, приложими на основание чл. 231 АПК, жалбата следва да се остави без разглеждане в случай, че е налице някое от основанията по чл. 215 АПК, а в конкретната хипотеза е приложима т. 4 от нормата на чл. 215, според която жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена против акт, който не подлежи на касационно оспорване. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане не страда от инвокираните с частната жалба пороци. Воден от горното и на основания чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия,