Определение № 576 от 09.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 550/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба срещу определение № 98 от 10.07.2009 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по гр.д. № 604 от 2009 г., с което е оставена без разглеждане молбата на С. Д. Г. за отмяна на основание чл.304 от ГПК на влязлото в сила решение № 872 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 917 от 2008 г. на Я. районен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен. Ответниците П. К. З., А. С. М., Н. К. М. и С. К. И. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима- същата е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /частният жалбоподател е бил уведомен за обжалваното определение на ВКС, Второ гражданско отделение на 05.08.2009 г., а частната жалба е подадена по пощата на 12.08.2009 г./ и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението по гр.д. № 917 от 2008 г. на Я. районен съд, чиято отмяна на основание чл.304 от ГПК е поискана, е постановено по предявен на 19.10.2007 г. от А. С. М., Н. К. М. и С. К. И. иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на П. К. З. да предаде на ищците 2/8 ид.ч. от дворно място с площ от 1280 кв.м., находящо се в с. С. поле, общ. Нова З. и представляващо УПИ XI-221 в кв.44 по плана на селото, заедно с постройките в него. Молителят в производството по отмяна и частен жалбоподател по настоящото дело С. Д. Г. не е бил страна по това дело и е придобил процесния имот от П. К. З. още преди завеждане на делото /с нотариален акт № 6 от 19.12.2006 г./. Освен това, С. Г. не е необходим другар на страна по делото по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК. Поради това и с оглед разпоредбите на чл.298, ал.2 от ГПК и чл.226 от ГПК, влязлото в сила решение по гр.д. № 917 от 2008 г. няма сила по отношение С. Г. Следователно, С. Г. няма качеството на трето лице по смисъла на чл.304 от ГПК и съответно няма процесуално право да иска отмяна на влязлото в сила решение по това дело на основание чл.304 от ГПК. Предвид на гореизложеното определението на ВКС, Второ г.о. по гр.д. № 604 от 2009 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на С. Д. Г. за отмяна на основание чл.304 от ГПК на влязлото в сила решение по гр.д. № 917 от 2008 г. на Я. районен съд, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия