Определение № 2379 от 24.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 196/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД за отмяна на определението, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, в частта му за разноските. Касационното производство е било образувано по подадени от двете страни касационни жалби, като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1564/22.05.2025 г., постановено от настоящия съдебен състав, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът „Индустриал Комерс Ко“ ЕАД е осъден да заплати на С. И. К. съдебни разноски в размер на сумата от 3240,67 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба (съобразно обжалваемия интерес по двете касационни жалби). Служебно на настоящия състав е известно, че с разпореждане от 20.06.2025 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 3/2025 г. по описа на ВКС, ГТК, като негов предмет е и следният правен въпрос за тълкуване: „Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?“. Този правен въпрос е принципен и правният отговор по него би обусловил основателността на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, поради което в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение