Решение № 2182 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11715/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д., З. Р. Б. и В. Р. Д., подадена чрез адвокат Б. Лимберов, против Решение № 3890/12.08.2025 г., постановено по административно дело № 103/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № УТИ-213/27.11.2024 г. на Кмета на Община Сандански, разпореждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени оспорената заповед. Сочат се допуснати от съда нарушения, касаещи преценката за спазване на ЕКЗПЧОС, индивидуализацията на строежа и неговата търпимост. Касационната жалба се поддържа от адвокат Вълев и адвокат Ангелова, с молба да бъде уважена. Ответната страна - Кмета на Община Сандански посредством писмено становище, изготвено от юрисконсулт В. Милушева оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Ответниците Г. М. Д., И. К. Д. и Н. К. Б., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „Пристройка“ към първи жилищен етаж от към южната фасада на жилищна сграда, находяща се в УПИ ІІ, кв. 146 по плана на гр. Сандански (поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Сандански). За да отхвърли подадената жалба, решаващият съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, без допуснати нарушения в административното производство и при спазване на материалния закон. Събрани и обсъдени са всички относими доказателства за правилното решаване на спора, приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, а крайният извод за законосъобразност на заповедта е подробно мотивиран. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за пороци във формата на заповедта. В хода на съдебното производство са установени фактите, свързани с местонахождението, размерите и характеристиките на строежа, които не са оборени от страна на жалбоподателите. Изслушано е заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, чийто констатации съвпадат с фактите, установени в хода на административното производство и отразени в констативните актове. Строежът е описан по начин, който не буди съмнение относно неговата индивидуализация. Спазени са и административнопроизводствените правила в хода на проведеното административно производство. Съставени са констативни актове № 21-АГ и № 22-АГ от 03.09.2024 г., в които е индивидуализиран подробно изградения строеж, в това число и е показан на окомерна схема с посочени размери и местоположение, въз основа на които правилно е прието, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден без строителни книжа, разположен на разстояние от 1,00 м. от южната граница на имота. Предвид установеното местоположение на строежа, правилен е изводът на съда за това, че същият не отговаря на строителните правила и норми, действали към момента на изграждането му по през 1972 г., така и на сега действащите, регламентирани в ЗУТ. Установено е несъответствие с нормативно установеното отстояние до страничната регулационна граница с УПИ I, кв. 146, като същото е в размер едва на 1,00 - 1,10 м., което е в нарушение на изискванията от минимум 3 метра. В тази връзка, правилно е отречена търпимостта на строежа съгласно изискванията на § 16 ПР ЗУТ, поради което същият като незаконно изграден, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК и не нарушава чл. 8 от КЗПЧОС, е правилна и се споделя от настоящия състав. Настоящият съд споделя мотивите на Административен съд – Благоевград, който е извършил подробен анализ на фактите, съпоставил е личните интереси на жалбоподателите спрямо обществения интерес, след което е възприел правилния извод за съразмерност и пропорционалност на оспорената заповед, с която се преследва законна цел по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Община Сандански юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 евро, определено по размер съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,