Определение № 69 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1602/2009 г.

Производството е по чл.508 ГПК. Н. В. Р. и Л. В. Р. двамата от гр. П.,са подали молби от 08 април 2010г и от 15 април 20010г,с които са искали да се върнат внесените като обезпечение суми за спиране изпълнението по гр.д. № 1602/2009г на ВКС,4-то гр.отд. Върховният касационен съд след проверка на данните по делото,прие следното: Действително по гр.д. № 1602/2009г на ВКС,4-то гр.отд. с вносна бележка от 12.01.2010г на СиБанк гр. С. клон Съдебна палата от името на Н. В. Р. е внесена като обезпечение сумата 9390 лева и ВКС с определение от същата дата е спрял изпълнението на решението на Пловдивския окръжен съд от 18.06.2009г по гр.д. № 1374/2008г само по отношение на Н. Р. Със същото решение е бил осъден и Л. В. Р. да заплати на Р. А. Л.- Израел, сумата 4 694.96 лева,но тъй като не е било внесено обезпечение в този размер,неговото искане за спиране не е било удовлетворено. По-късно- на 29.01.2010г, тази сума той я е внесъл по сметката на ВКС.. Върховният касационен съд,тричленен състав на 4-то гр.отд. с определение № 183 от 09.02.2010г по настоящето гр.д. № 1602/2009г не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. То е влязло в сила и е подлежало на изпълнение. След постановяването му е подадена първата молба -тази от 08.04.210 година от Н. и Л. Р. с искането внесената като обезпечение сума да се преведе по сметката на съдебния изпълнител М. С. Ц. С втората молба-тази от 15 април 2010г молителите са се отказали от искането сумите и по двете вносни бележки да се преведат по сметката на съдебния изпълнител Ц. и молят да се преведат на сметката на Н. В. Р.,открита в Юробанк И ЕФ ДЖИ България „ АД, за да могат при изпълнението,насрочено за 27 април 2010г,да се възползват от процедурата по чл. 454 ал.1 ГПК-т.е. предварително да внесат 30 % от стойността на вземанията по предявените срещу тях изпълнителни листове и се задължат писмено да внасят на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. Това искане би могло да се удовлетвори, както по отношение на Н. В. Р.,така и по отношение на Л. В. Р. ако не са получени във Върховния касационен съд на 19.04.20010го запорните съобщение от частния съдебен изпълнител М. С. Ц. с район на действие Окръжен съд гр. П. по молбата на Р. А. Л.,за налагане запор върху вземанията на Л. В. Р.- 4 694 лева и за наложен запор и върху вземанията на Н. В. Р. за сумата 9 390 лева.-т.е. искането им за превеждане сумите по сметката на Н. Р. следва да се остави без уважение. В случая Върховният касационен съд се явява трето лице и тъй като няма никакви претенции към длъжниците по изпълнително дело № * на Частен съдебен изпълнител М. С. Ц. респ. и по отношение на сумите, внесени по сметката за обезпечения за спиране изпълнението на въззивните осъдителни решения приема,че сумите,внесени от молителите Р., съгласно разпоредбите на чл.508 ал.3 ГПК следва да се преведат по сметката,посочена в запорните съобщения на Частния съдебен изпълнител. Върховният касационен съд на основание гореизложеното,