Определение № 983 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 497/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 3207 от 01.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2652/2025 г. на Софийски апелативен съд. С него е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 26017 от 06.10.2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, подадена от М. Д. срещу определение № 261003 от 22.05.2024 г. по т. д. № 1685/2013 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по т. д. № 1685/2013 г. на Софийски градски съд и делото е изпратено на Софийски апелативен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. Жалбоподателят М. Д. поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и прави искане за отмяната му. Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да извърши преценка, че частната жалба на М. Д. е недопустима, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че обжалваното определението на Софийски градски съд, с което делото се прекратява в този съд и се изпраща на горестоящия съд по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК за определяне на друг компетентен да го разгледа съд, е по администриране на делото и няма преграждащ делото характер. Посочил е, че обжалването на това определение не е предвидено с изрична норма на процесуалния закон. С оглед изложеното Софийски апелативен съд е счел, че атакуваното определение не е от двете категории на обжалваемите определения по чл. 274, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/. В категорията актове по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. В кръга на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК се включват всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона. Правилни са изложените от Софийски апелативен съд съображения, че в случая атакуваното определение на Софийски градски съд не е от посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК две категории обжалваеми определения. Определението, с което делото се прекратява пред сезирания съд и се изпраща на горестоящия съд за упражняване на правомощията му по чл. 23, ал. 3 ГПК, не е предвидено изрично като обжалваемо. Това определение не е и от категорията на определенията по чл. 121 ГПК. С обжалваното определение съдът не е прекратил производството пред себе си поради липса на подсъдност, съответно не се е произнесъл по предпоставките за определяне на родовата и местната подсъдност на спора. Съдът е изпратил делото на по-горния съд по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК поради отстраняване на всички съдии от Софийски градски съд, което е направило невъзможно разглеждането на делото от компетентния по правилата на местната подсъдност съд. Това определение не е и преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него не се препятства развитието на самото исково производство, в хода на което е постановено. По изложените съображения определението на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение