Определение № 3160 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2120/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Д. срещу определение № 1697 от 09.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 880/2024 г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение № 3047/11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 3106/2023 г. на Софийски апелативен съд. С последното на основание чл. 23, ал. 3 ГПК гр.д. № 673/2023 г. на Окръжен съд-Перник е изпратено по компетентност за разглеждане от Окръжен съд-Видин. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно и постановено при явно използване на служебно положение. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните. М. Д. Д. е предявил пред Софийски градски съд иск по чл. 2в ЗОДОВ, по който ответник е Софийски градски съд. Поради отвод на всички съдии от състава на съда делото е прекратено и препратено по компетентност на Окръжен съд-Перник. След отвод и на съдиите в Окръжен съд-Перник с определение № 3047/11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 3106/2023 г. Софийският апелативен съд на основание чл.23, ал.3 ГПК е постановил изпращането на делото за разглеждането му в друг равен съд- на Окръжен съд-Видин. Срещу този акт е подадена жалба, която е оставена без разглеждане с определение № 1697 от 09.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 880/2024 г. на Върховен касационен съд с мотиви, че обжалваното определение не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Настоящият състав споделя изцяло изложените съображения за липса на предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК поради следното. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК предвижда, че на обжалване подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и определенията, изрично посочени в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). В случая апелативният съд е постановил определение по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК, което не прегражда хода на производството – то е акт по движението на делото, осигуряващ законосъобразното му протичане, и по никакъв начин не препятства хода на производството или разглеждането на исковата молба. Определението не е и сред категорията актове, за които законът предвижда самостоятелно обжалване. Предвид изложеното съображенията на състава на ВКС по ч.гр.д. № 880/2024 г. са правилни и постановеното определение по делото следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,