Определение № 2272 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3381/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Е и М - 99“ ЕООД, с. Побит камък чрез пълномощника му адвокат И. Г. против решение № 166 от 9.05.2024 г., постановено по гр. д. № 143 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 381 от 14.11.2023 г. по гр. д. № 1109/2022 г. на Районен съд - Велинград за уважаване на предявения от „Сар-груп“ ООД, гр. Сърница против Община Сърница и „Е и М - 99“ ЕООД отрицателен установителен иск, че „Е и М - 99“ ЕООД не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** в [населено място] камък, общ. Сърница, с площ от 5528 кв. м., ведно с попадащите в него сгради с идентификатор ****, със застроена площ от 735 кв. м. и с идентификатор ****, със застроена площ от 186 кв. м. „Сар-груп“ ООД чрез пълномощника си адвокат К. Г. е подало отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен против Община Сърница е влязло в сила като необжалвано. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищцовото дружество твърди, че е собственик въз основа Постановление от 21.04.2021 г. на ЧСИ Д. Д., рег. № * по изпълнително дело № 16/2021 г., влязло в сила на 17.03.2022 г. и вписано на 11.04.2022 г., с което са му възложени процесните поземлен имот и сгради, собственост на длъжника „Лес къмпани” ЕООД. Правният спор възникнал, тъй като на 16.09.2022 г. е отбелязано влязло в сила на 16.09.2022 г. решение № 147/10.06.2022 г. по гр. д. № 416/2021 г. на Районен съд - Велинград, с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договора за покупко-продажба, легитимиращ „Лес къмпани” ЕООД като собственик. Въз основа на това решение Община Сърница е уведомила ищеца, че закрива данъчната му партида за имота и открива нова данъчна партида на „Е и М - 99“ ЕООД. АГКК също го е уведомила, че регистрира „Е и М - 99“ ЕООД като собственик въз основа на съдебното решение. С тези действия ответното дружество оспорва правата му. „Е и М - 99“ ЕООД в отговора на исковата молба е навело доводи за недопустимост на иска, тъй като липсват твърдения за правния интерес по отношение на всеки от ответниците, а се твърди незаконосъобразно поведение на трети за спора лица, евентуално за неоснователност, тъй като преди изпълнителната възбрана по изпълнителното дело, от което ищецът черпи права, са били вписани няколко други възбрани, които не са били заличени и са противопоставими на процесната, а ответното дружество е придобило чрез договор за цели вземането на двама от титулярите по предходните възбрани и е встъпило в техните права. Така вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД се конкурира с вписаната възбрана на ищеца, която обаче от своя страна се конкурира с правата на ответника по две предходни възбрани. От фактическа страна съдът е приел за установено, че процесните имоти са били възложени на ищеца с посоченото от него Постановление от 21.04.2021 г., влязло в сила и вписано на 11.04.2022 г. С решение № 147 от 10.06.2022 г. по гр. д. № 416/2021 г. на Районен съд - Велинград, влязло в сила на 16.09.2022 г. е развален договора за покупко-продажба на процесния имот и сгради, сключен между „Е и М - 99“ ЕООД и „Лес къмпани” ЕООД. Възбрана върху имота е вписана на 22.01.2021 г. по искане на ЧСИ рег. № * Д. Д. по изп. д. № 16/2021 г. с кредитор/взискател „Уникредит Булбанк“ АД и длъжник „Лес Къмпани“ ЕООД. Исковата молба на „Е и М - 99“ ЕООД против „Лес къмпани” ЕООД по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана на 5.05.2021 г. При тези факти съдът е формирал извод, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като ищецът твърди, че е собственик на имота, като ответникът въз основа на влязлото в сила решение претендира същото право. Посочил е, че действително обстоятелствената част на исковата молба се коментират конкретни действия на административни органи, които дават основание на ответника да навежда доводи, че те не са осъществени от ответника, а от трети за спора лица. Факт е обаче че тези действия са продиктувани именно от постановеното в полза на ответника съдебно решение. Приел е предявения против „Е и М - 99“ ЕООД отрицателен установителен иск за собственост за основателен, тъй като изпълнителната възбрана е вписана преди исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което на основание чл. 453, т. 2 ГПК и чл. 496, ал. 2 ГПК развалянето на договора за покупко-продажба между ответното дружество и длъжника в изпълнението е непротивопоставимо на ищеца, тъй като е непротивопоставимо и на всискателя по изпълнението. Затова е счел за неоснователно позоваването на обратното действие на развалянето на договора по чл. 88 ЗЗД и дали към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане е било вписано решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и дали е спазен срока за вписването му по чл. 115, ал. 2 ЗС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Е и М - 99“ ЕООД счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като във връзка с тезата си за недопустимост на иска поставя следните въпроси: 1) налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът не сочи нито едно конкретно правно или фактическо действие, с което ответникът да е оспорил собствеността на процесния имот; 2) налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато ищецът излага твърдения, че правото му е нарушено от неправилни констатации на административни органи Въпросите са обосновани с цитат от въззивното решение: „Действително в обстоятелствената част на исковата молба се коментират конкретни действия на административни органи, които дават основание на ответника да навежда доводи, че те не са осъществени от ответника, а от трети за спора лица. Факт е обаче че тези действия са продиктувани именно от постановеното в полза на ответника (съдебно решение)… Тази констатация е достатъчно основание да се приеме, че ответника конкурира правото на ищеца за собственост и оттам за последния е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот, с оглед на което исковата претенция се явява допустима“ и тезата, че ищецът обосновава правния си интерес, като се позовава на административни актове, необжалвани от него по предвидения в закона ред, а съдът черпи мотиви за правния интерес от производството от това, че ответникът е водил дело с трето да спора лице, но в исковата молба не се съдържа нито едно твърдение, въз основа на което ответникът да се защити, че не оспорва фактически или правно правото на собственост на ищеца. При тази обосновка, както и с оглед данните по делото липсва основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, както и за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на иска с оглед наличието на правен интерес от предявяването му. Дори и отговорът на въпросите да е според поддържаната от касатора теза (която не намира опора в закона, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължено лице е собственика на имота, а съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост за един и същ имот в кадастралния регистър се записват данните за всички лиза и документи), това не би обусловило недопустимост на иска поради липса на правен интерес, тъй като както в отговора на исковата молба, така и във въззивната и касационната жалба ответното дружество поддържа доводите си, че решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД го легитимира като собственик и че правата му са противопоставими на ищеца, както поради привличането на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД като трето лице-помагач в производството по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, така и поради придобиване чрез договори за цесия правата на кредитори, вписали предходни възбрани. При тези данни изводът на въззивния съд, че е налице правен интерес от отрицателния установителен иск за собственост съответства на разясненията в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение