Определение № 316 от 28.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2130/2019 г.

Производството е по реда на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, образувано по искова молба на [община] вх.№8174/30.08.2019г. за отмяна на арбитражно решение от 01.08.2019г. по в.а.д.№159/2017г. по описа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (АС при Б.), с което [община] е осъдена да заплати на „И. Бетон комерс” Е. сумата 520 961.26лв. – дължима сума за извършени СМР по договор от 09.01.2009г., ведно с лихви и разноски. С писмена молба от 30.08.2019г. общината е поискала спиране на основание чл.48, ал.2 ЗМТА изпълнението на арбитражното решение. С разпореждане от 02.09.2019г. на изпълняващия функциите на заместник-председател на ВКС и ръководител на търговската колегия, е оставена исковата молба без движение с указания към ищеца в едноседмичен срок да посочи: името и адреса на ответника, цената на иска, заверено за вярност копие от арбитражното решение, както и да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 4% от цената на иска. С оглед молбата за спиране е указано на молителя да представи платежен документ за внесено по сметката на ВКС обезпечение. С молба от 20.09.2019г. кметът на [община] е поискал освобождаване на ищеца от държавна такса на основание чл.84, т.3 ГПК. Не са изпълнени останалите указания, дадени с разпореждането от 02.09.2019г. като в молбата единствено е пресъздаден диспозитива на арбитражното решение. С разпореждане от 01.10.2019г. на председателя на търговската колегия е даден нов едноседмичен срок за внасяне на държавната такса и за представяне на обезпечение по чл.48, ал.2 ЗМТА, тъй като разпоредбите са императивни и не зависи от съда преценката на финансовото състояние на ищеца. Съобщението с указанията са получени от общината на 11.10.2019г. като в посочения едноседмичния срок нито са представени платежни документи за внасяне на държавната такса и на обезпечението, нито са изпълнени другите указания, дадени с разпореждането от 02.09.2019г. С оглед посочените по-горе обстоятелства на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на [община] подлежи на връщане, поради неотстраняване в срок на нередовностите й, като образуваното производство следва да бъде прекратено. Неоснователно е твърдението в молбата на ищеца от 20.09.2019г., че общината следва да бъде освободена от държавна такса на основание чл.84, т.3 ГПК поради публичния характер на спорното задължение на общината към „И. Бетон комерс” Е., произтичащо от задължение за плащане на възнаграждение по договора от 09.01.2009г. за извършени от изпълнителя СМР. Задълженията на общината по частноправни договори, включително по тези сключени по реда на ЗОП при финансиране със средства на Европейския съюз, не се публични общински вземания по смисъла на чл.84, т.3 ГПК (в същия смисъл - определение №331/02.06.2015г. по ч.гр.д. №1631/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК). Отделен е въпросът, че ищецът не е изпълнил всички указания, дадени с разпореждането от 02.09.2019г., с което исковата молба е била оставена без движение. Молбата за спиране на изпълнението на арбитражното решение следва да бъде оставена без уважение от една страна с оглед връщането на исковата молба, а от друга – поради невнасяне от ищеца на обезпечението по чл.48, ал.2 ЗМТА. Мотивиран от горното и на основание чл.129, ал.3 ГПК и чл.48 ал.2 ЗМТА, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение