Определение № 1509 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1265/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6905 от 22.04.2024 г., подадена от „Планекс Инфраструктура“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за освобождаване на внесеното по особената сметка на ВКС обезпечение в размер на 81 486.31 лв. за спиране на изпълнението на осъдително въззивно решение № 83 от 02.06.2023 г. по в. т. д. № 297/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, срещу което е била подадена касационна жалба, и превеждането му по посочената в молбата банкова сметка с титуляр дружеството. Искането е обосновано с постановено по настоящото дело неподлежащо на обжалване определение по чл. 288 ГПК, с което въззивното решение не е било допуснато до касационен контрол. Като поддържа, че производството по делото е приключило с постановяване на определението на ВКС, и излага съображения, че с преводно нареждане от 19.04.2023 г. „Планекс Инфраструктура“ ЕООД е изплатило изцяло задълженията си чрез превеждане на сумата от 114 483.51 лв. по банкова сметка на насрещната страна „Бест Плант“ ЕООД, счита, че има право да получи обратно внесената като обезпечение сума. Насрещната страна – „Бест Плант“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище молбата за освобождаване на гаранцията да бъде уважена, тъй като дружеството е получило плащане на всички дължими му по делото суми. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 487 от 27.06.2023 г. по ч. т. д. № 1042/2023 г. на ВКС, ІI т. о. по молба на касатора „Планекс Инфраструктура“ ЕООД и след представяне на съответното надлежно обезпечение в размер от 81 486.31 лв. е било спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила решение № 83 от 02.06.2023 г. по в. т. д. № 297/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в осъдителната му част, с която след отмяна на първоинстанционното решение № 10 от 23.02.2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново по т. д. № 218/2020 г. в съответната отхвърлителна част въззивният съд е осъдил „Планекс Инфраструктура“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД да заплати на „Бест Плант“ ЕООД: сумата от 55 370.71 лв. – дължимо възнаграждение по договор от 06.10.2017 г. за изработка, доставка и монтаж на оборудване за бетонов център, тип WBM 2250 SL, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване исковата молба – 11.12.2020 г., до окончателното ѝ плащане; сумата от 26 115.60 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл. 6.1 от договора. С определение № 894 от 10.04.2024 г. по т. д. № 1265/2023 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 02.06.2023 г. по в. т. д. № 297/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в обжалваната му осъдителна част, изпълнението на която е било спряно с определение № 487 от 27.06.2023 г. по ч. т. д. № 1042/2023 г. на ВКС, ІI т. о., така и в отхвърлителната му част, с която въззивният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения с отговора на исковата молба от „Планекс Инфраструктура“ ЕООД срещу ищеца „Бест Плант“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 32 685.36 лв. – неустойка за забава по чл. 6.2 от Договор от 06.10.2017 г. за изработка, доставка и монтаж на бетонов център, тип WBM 2250 SL, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване насрещната искова молба – 15.03.2021 г., до окончателното ѝ изплащане. Съгласно представено от счетоводството на ВКС удостоверение от 08.05.2024 г., сумата от 81 486.31 лв. е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 08.06.2023 г. и понастоящем е налична по същата. При тези данни молбата е основателна. Видно от представените към молбата, инициирала настоящото производство, платежно нареждане и копие от осъществена между страните електронна кореспонденция, на 19.04.2024 г. „Планекс Инфраструктура“ ЕООД е превело по банков път на „Бест Плант“ ЕООД по посочена от процесуалния представител на последното банкова сметка сумата от 114 483.51 лв. с основание: главница, лихви, разноски – т. д. № 218/2020 г. на ВТОС и в. т. д. 279/2022 г. на ВТАС, с което задълженията на дружеството за присъдените с въззивното решение суми са изцяло погасени. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Както се посочи, от приложеното към молбата на молителя платежно нареждане се установява, че задълженията на „Планекс Инфраструктура“ ЕООД съобразно осъдителния диспозитив на въззивното решение към настоящия момент са изцяло погасени, с което кредиторът е удовлетворен, в който смисъл е и изричното твърдение на надлежно упълномощения по делото процесуален представител на „Бест Плант“ ЕООД, направено в постъпилия отговор на настоящата молба за връщане на обезпечението, поради което опасност от застрашаване на правния интерес на кредитора не съществува. Вследствие на това, основанието за задържане на внесената като обезпечение сума по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало и същата следва да бъде освободена и преведена по посочената от молителя банкова сметка. Към датата на депозиране на молбата за връщане на гаранцията не е изтекъл и едногодишният срок по чл. 82 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение