Определение № 3072 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2141/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „ВИНПРОМ-СВИЩОВ“ АД, представлявано от изпълнителния директор А. Василев и от „Агрария Сървиз“ ЕООД, с управител същото лице, действащи чрез адв. К. Бончева, насочена срещу Определение № 486 от 30.01.2026 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 1003/2025 г. С определението съдът е отхвърлил искането на двете търговски дружества да бъдат освободени от заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците и от заплащане на държавни такси и разноски в съдебното производство. В жалбата се излагат пространни доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Сочи се, че определението на административния съд е постановено в противоречие с чл. 47 от Хартата на основните права и свободи на Европейския съюз (ХОПЕС) и неговия еквивалент - чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС или Конвенцията), както и в противоречие с чл. 17 от ХОПЕС, съответно с чл. 1 от Протокол № 1 от КЗПЧОС. Нарушени били и принципите на пропорционалност, ефективност и равностойност. Частните жалбоподатели считат, че определението следва да бъде отменено, като в подкрепа на своите доводи цитират практика на СЕС и ЕСПЧ. Иска се ВАС да отправи преюдициално запитване по тълкуването на принципа за ефективността, на член 47 от Хартата и на принципа за отговорността на държавите членки за вреди. Писмен отговор е постъпил само от единия ответник - Върховен административен съд, чрез З. Златкова - юрисконсулт и процесуален представител на съда. Заявява, че счита частната жалба за неоснователна и недоказана. Излага аргументи за правилност на обжалваното определение на Административен съд - Велико Търново. Според ответника, частният жалбоподател - „ВИНПРОМ-СВИЩОВ“ АД е капиталово търговско дружество, а видно от вписванията по партидата му в Търговския регистър към Агенция по вписванията при МП, към дата на направеното искане за освобождаване от разноски, внесеният капитал на дружеството е в размер на 5 302 678,59 евро (пет милиона триста и две хиляди шестстотин седемдесет и осем и 0,59 евро). Съответно капиталът на акционерното дружество служи за обезпечаване дейността на дружеството и е гаранция за кредиторите му. С оглед имуществото, с което дружеството разполага, поемането на разноските за производството от страна на жалбоподателя не е непреодолимо препятствие, поради което според ответника остава неоснователно и недоказано искането на дружеството за освобождаване от разноски. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Пред Административен съд - Велико Търново е образувано адм. дело № 1003/2025г. по описа на съда. Предмет на делото е искова молба, подадена от „Винпром – Свищов“ АД, ЕИК 000110824, седалище и адрес на управление гр. Свищов и от „Агрария Сървиз“ ЕООД, ЕИК 200259550, седалище и адрес на управление гр. Свищов, действащи чрез адв. К. Бончева, АК – Пловдив. Исковата претенция на дружествата е насочена срещу Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София и Върховен административен съд. Исковете са с посочено правно основание чл.2в от ЗОДОВ. „Винпром – Свищов“ АД претендира обезщетения в размер на 30 828 192.63 лева за претърпени имуществени вреди /преки щети и пропуснати ползи/ и в размер на 50 000.00 лева - неимуществени вреди, а „Агрария Сървиз“ ЕООД – обезщетение в размер на 3 592 303,18 лева за претърпени имуществени вреди /преки щети/, както и законната лихва върху посочените суми, от дата 04.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумите. На 16.01.2026 г., „Винпром – Свищов“ АД и „Агрария Сървиз“ ЕООД подават до първоинстанционния съд искане на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, при отхвърляне на исковете да бъдат освободени от заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза ответниците и от заплащане на държавни такси и разноски по делото, при неблагоприятен изход на спора за търговските дружества. В искането пред АСВТ се твърди, че двете дружества не разполагат с възможност да заплатят дължимите разноски в случай, че исковете им бъдат отхвърлени, тъй като сумите за тях биха достигнали по исковете на „Винпром – Свищов“ АД на около 300 000 лева, а по исковете на „Агрария Сървиз“ ЕООД – на около 80 000 лева. Твърдят, че първото от дружествата работи на загуба, а второто формира приходи от отдаване под наем на активи, чиито годишен размер не надхвърля значително евентуално дължимите при отхвърляне на иска разноски за адвокатски възнаграждения. Едно потенциално осъждане за такива разноски би лишило „Винпром – Свищов“ АД от текущ оборотен ресурс и би означавало спиране на стопанската дейност, с произтичащите от това последици за персонала, а при „Агрария Сървиз“ ЕООД би довел до фактически фалит на дружеството и прекратяване на неговото съществуване. Позовават се и на чл. 47 от Хартата на основните права и свободи на Европейския съюз, чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл. 17 от ХОПЕС и чл. 1 от Протокол № 1 от КЗПЧОС, както и принципите на пропорционалност, ефективност и равностойност. При така установеното съдът е приел, че молбата на ищците за освобождаване от заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение и от заплащане на държавни такси и разноски в полза на ответниците, с оглед неблагоприятен изход на спора за търговските дружества е неоснователна. За да стигне до този извод, първоинстанционния съд е извършил задълбочен анализ на приложимата за случая норма от българското законодателство - чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и на разпоредбите на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС и съдебната практика по цитираните разпоредби. В оспореното определение е посочено, че възможност за освобождаване от заплащане на разноски, дължими на насрещната страна по дело, включително свързани и с адвокатска защита на ответната страна, не е предвидена в българското законодателство. Отбелязал е още в мотивите си, че с оглед на претендираните от дружествата с депозираната пред съда искова молба вреди, причинени от съществено нарушение на правото на ЕС, макар и да са юридически лица, ищците в това производство се ползват от гарантираното в чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС, право на справедлив съдебен процес, без значение неговия характер, в случая – спор, воден по реда на чл.2в от ЗОДОВ. Обсъдени са и доказателствата, представени от двете търговски дружества по повод искането за освобождаване от заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците и от заплащане на държавни такси и разноски по делото. Решаващият съд е обсъдил задълбочено и посочената от дружествата съдебна практика на ВКС, включително и тази на СЕС и ЕСПЧ, като е счел, че според предвидените в националното законодателство правила, правото на справедлив съдебен процес поначало се разпростира до евентуално освобождаване на страна по заведено дело от такси и разноски, но единствено такива, които са дължими на съда, по арг. от чл. 83, ал. 3 от ГПК. Приел е, че именно с такъв предмет на обсъждане са и цитираните от молителите - „ВИНПРОМ-СВИЩОВ“ АД и „Агрария Сървиз“ ЕООД актове на ВКС и решения на ЕСПЧ, доколкото изложените в съдебните актове мотиви касаят въпроси, свързани със заплащането за съдебни такси и разноски, включително такива за ангажиране на правна помощ, като невъзможността за заплащането им може да се окаже изначално съществуващо непреодолимо препятствие пред постигане на иначе легитимна цел – в случая обезщетяване за допуснатото нарушение правото на ЕС. В проверяваното определение са изложени и мотиви досежно характера на отговорността за разноски в едно съдебно производство и начина на определянето им. Определението е правилно. Касационната инстанция изцяло споделя изложените в съдебния акт, предмет на контрол мотиви и не намира за необходимо да ги приповтаря. Съгласно съдебната практика, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл. 6 ЕКПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС, какъвто е настоящият случай. В българското законодателство възможност за освобождаване от заплащане на разноски, дължими на насрещната страна по делото с оглед изхода на спора, включително за нейната адвокатска защита, не е предвидена. Според съдебната практика, когато става дума за юридически лица, гарантираното право на достъп до съд се предоставя на националния съд, който може да прецени дали плащането на държавна такса представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, като съобразява правноорганизационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, финансовите му възможности, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери. В практиката на СЕС, обективирана в определение от 13.06.2012 г. по дело С–156/12 GREP/FreistatBayern, принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. Прието е още, че макар освобождаването от такси и разноски да е предвидено като възможност само за физическите лица (чл. 83 ГПК), за юридическите лица това освобождаване е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването на такса или разноски е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 ХОПЕС. За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ на юридическото лице, съответно за освобождаване от заплащане на държавна такса или разноски, представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. Не само в цитираното определение по дело С–156/12 GREP/FreistatBayern, но и в цялата съдебна практика на СЕС, ЕСПЧ, Върховен административен съд, Върховен касационен съд, част от която е и цитирана пред първата инстанция в искането за освобождаване от заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците и от заплащане на държавни такси и разноски по делото, и в определението на съда, въпросите касаят освобождаване на страна по заведено дело от такси и разноски, но свързани с авансово плащане на разноски във връзка със съдебното производство и/или такива при необходимост от съдействие от адвокат (предоставяне на правна помощ). Настоящият случай не е такъв. Двете дружества са юридически лица, които преследват стопанска цел. Правноорганизационната им форма, статус и цели предполагат бъдещо развитие. Както е посочено и в писмения отговор на ответника - Върховен административен съд, „ВИНПРОМ-СВИЩОВ“ АД е капиталово търговско дружество, а внесеният капитал на дружеството е в размер на 5 302 678,59 евро (пет милиона триста и две хиляди шестстотин седемдесет и осем и 0,59 евро), поради което не би могло да се твърди, че при такъв капитал, АД няма възможност за заплащане на д.т. и/или разноски по спора. Макар и с по-различна правноорганизационна форма, същото важи и за „Агрария Сървиз“ ЕООД с капитал 2550.00 евро. Още повече, според разпоредбата на чл.9а, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, приложима за случай като настоящия съгласно чл.2в, ал.3 от същия закон, „За делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет“, който съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, е 25 лева за юридически лица. А според ал.2 на същата норма „Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително“. Правилен е изложения в мотивите на първоинстанционния съд извод, който се споделя и от касационната инстанция, че отговорността за разноски в полза на ответната страна е основана на гражданско облигационно отношение, същата е обективна, невиновна и се понася от страната, за която съдебното решението е неблагоприятно. Правото на справедлив съдебен процес се разпростира до евентуално освобождаване на страна по заведено дело от такси и разноски, дължими на съда по арг. от чл. 83, ал. 3 от ГПК, а не до лишаване от дължимите разноски за страната, в чиято полза е разрешен спора. Размерът на този вид имуществена отговорност не може и да бъде определен преди окончателното приключване на производството и произнасянето на съда, съответно изключена е възможност за предварителна преценка доколко този размер е икономически поносим за насрещната страна. Тези разноски обаче няма как да бъдат определени предварително по няколко причини, първата от които е участието на ответната страна или страни, начина на представителство на страните пред съдебната инстанция и не на последно по значение място – изявлението на спечелилата спора страна за разноски. Напълно възможна е хипотезата, в която насрещната страна с право на разноски да не претендира такива. Възможно е да претендира разноски в размер, който не е съобразен с материалния интерес на спора, още повече при представителство на страната от юрисконсулт, разноските се определят по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ от съда. В задължение на съда е да определи разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски с оглед размера на договореното и заплатено възнаграждение, съотнесен с фактическата и правна сложност на делото, и обема на извършената правна дейност. Ето защо определение № 486 от 30.01.2026 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 1003/2025 г. следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Настоящият касационен състав намира, че не е налице основание за уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с предмет тълкуване на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с принципа на ефективност, по аргумент от член 629, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение