Определение № 1703 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1220/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. М. М. срещу определение №68 от 27.03.2024 г. по т.д.№49/2024 г. на АС Велико Търново. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на С. М. М. срещу определение №244 от 01.12.2023 г. по ч.т.д.№60/2023 г. на ОС Ловеч, с което е уважена молба на „Инвестбанк“ АД по чл.679 ТЗ за отмяна на решение по т.1 от дневния ред, прието от събрание на кредиторите на ЕТ „Авалон-П. Ц.“ /н/, проведено на 11.10.2023 г. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като се поддържа, че определението, с което е отменено решение на събрание на кредиторите, има преграждащ развитието на производството по несъстоятелност характер, поради което подлежи на обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.679, ал.4 ТЗ, не е изрично обявено от закона за обжалваемо, като това определение не е и прекратително по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е преграждащо по отношение на самото производство по несъстоятелност, в хода на което е постановено. В този смисъл и при липса на изрична норма, даваща право на страните да обжалват определенията, с които съдът се произнася по молбите за отмяна на решения на събранието на кредиторите, и с оглед разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, е достигнал до извод, че определенията по чл.679 ТЗ не попадат сред актовете, подлежащи на въззивно обжалване по чл.274, ал.1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Определението по чл.679 ТЗ, с което състав на съда по несъстоятелността се произнася по искане на длъжника или на кредитор за отмяна на решение на събранието на кредиторите, не е сред изрично визираните в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност да бъдат обжалвани по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. Обжалваемостта на определението не произтича и от разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, според която, извън случаите по ал.1, на обжалване с частна жалба подлежат само тези определения на съда по несъстоятелност, които отговарят на установените в чл.274, ал.1 ГПК общи критерии за въззивно обжалване на съдебните определения - преграждащ характер на определението или наличие на изрична разпоредба за обжалваемостта му. В закона не е предвидена възможност за обжалване на определението по чл.679 ТЗ, а и същото не е преграждащо, тъй като с него се дава разрешение по същество на спорния предмет на производството по искане за отмяна на решение на общото събрание на кредиторите. В този смисъл посоченото определение не подлежи на обжалване, а подадената срещу него частна жалба е недопустима, както е приел и въззивния съд с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение