Определение № 60115 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3087/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Община Русе чрез ст. юрисконсулт Вл. Н., срещу определение № 436 от 31.05.2021 г. по гр.д. № 3779/2020 г. на ВКС, ІV г.о. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Общи Русе касационна жалба срещу въззивно решение № 100229 от 19.08.2020 г. по в.гр.д.№ 124/2020 г. на Апелативен съд-Велико Търново и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като произнасянето по касационната жалба срещу въззивното решение е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид необходимостта да се даде тълкуване на разпоредбата на чл. 47, ал.3 от Закона за защита на животните/ ЗЗЖ/. В отговор на частната жалба ответната страна К. Р. Г. чрез своя процесуален представител адв. Н. М. изразява становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по гр.д. № 3779/2020 г. по описа на ВКС, ІV г.о., е образувано по касационна жалба на Община Русе срещу въззивно решение № 100229 от 19.08.2020 г. по в.гр.д. № 124/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново. С него е потвърдено решение № 124 от 20.03.2020 г. по гр.д. № 499/2019 г. на Окръжен съд-Русе в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от К. Р. Г. против Община Русе иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 10 000 лв. до претендирания размер от 40 000 лв. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е била подадена само от ищеца К. Г., който е обжалвал същото в частта, с която искът му е бил отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер. В осъдителната част, с която Община Русе е била осъдена да заплати на К. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., първоинстанционното решение не е било обжалвано с въззивна жалба от ответника и на основание чл. 296, т.2 ГПК е влязло в сила, поради което подадената против него касационна жалба е недопустима. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На обжалване пред ВКС подлежат невлезлите в сила въззивни решения. Първоинстанционното решение, постановено на Русенския окръжен съд, в частта, с която Община Русе е осъдена да заплати на К. Р. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. като необжалвано с въззивна жалба от ответника е влязло в сила с изтичане на срока по чл. 259, ал.1 ГПК. То не е било предмет на въззивното производство и правилността му не може да се проверява за пръв път от касационната инстанция по пътя на обжалването. Въззивното решение в частта, с която предявеният от К. Г. иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., е благоприятно за жалбоподателя Община Русе, поради което и липсва правен интерес от обжалването му. В обобщение, подадената от Община Русе касационна жалба срещу въззивно решение № 100229 от 19.08.2020 г. по в.гр.д. № 124/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново е процесуално недопустима, и правилно е била оставена без разглеждане. Изложените в частната жалба доводи са ирелевантни за допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното определение, с което същата е оставена без разглеждане. С оглед изхода на настоящото дело жалбоподателят Община Русе следва да бъде осъдена да заплати на К. Р. Г. направените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба в размер на 500 лв.,съобразно представените с отговора писмени доказателства. Водим от гореизложеното съдът.