Определение № 2415 от 17.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1414/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“ /с предишно наименование „НБГ Пангея РЕИК“/, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Гърция, със седалище в [населено място], Гърция, чрез адв.К.Ч. срещу определение от открито съдебно заседание на 23.04.2024г., постановено по в.т.д. №193 по описа за 2024г. на Апелативен съд- София, с което е спряно въззивното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по т.д. №757/2021г. по описа на Апелативен съд- София.

Жалбоподателят моли да бъде отменено определението като излага доводи както за неговата неправилност. Счита, че изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е незаконосъобразен, като излага подробни аргументи, че не е налице връзка на преюдициалност между двете производства- т.д. №757/2021г. по описа на Апелативен съд- София и т.д. №193/2024г. по описа на Апелативен съд- София, обуславяща спиране на настоящото дело. Първото дело е образувано по иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 ТЗ за обявяване относителна недействителност на чл.2.1. от Рамков договор от 30.09.2015г., а второто дело е образувано по установителни искове по реда на чл.694, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 ТЗ за съществуването на вземания на „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“ срещу „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/, произтичащи от Рамков договор от 30.09.2014г., който е развален през 2015г. поради виновно неизпълнение на Стърлинг и Рамков договор от 30.09.2015г., с който отношенията между страните са преуредени и който също е развален поради ново неизпълнение на Стърлинг. След развалянето на договорите за Продеа са възникнали вземания за връщане на платените чрез прихващане 6 600 000 евро и за плащане на неустойка в размер на 3 300 000 евро, които са били частично погасени. Процесните вземания, предявени в производството по несъстоятелност на длъжника са именно останалите непогасени части от тези вземания. Жалбоподателят намира, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела, но тя е обратната- производството по Павловия иск е обусловено от настоящото производство, тъй като иск по чл.135 ЗЗД може да бъде успешно проведен само ако се установи, че оспорваната сделка е валидна и е породила своето действие. Излага и аргументи за противоречие на обжалваното определение със задължителната практика на ВКС – ТР №2/2017 от 09.07.2019г. по т.д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/2017 от 09.07.2019г. по т.д. №1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ не взима становище по жалбата.

Ответникът „Уест Солюшън“ ЕООД и синдикът на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ оспорват жалбата. Излагат съображения, че е налице връзка на преюдициалност между Павловия иск по обуславящото дело и установителния иск по настоящото дело, тъй като жалбоподателят мотивира своето вземане с клаузата на чл.2, раздел 2.1. от Рамковия договор от 30.09.2015г., а в производството по чл.135 ЗЗД се търси обявяването на относителна недействителност на същата клауза. Молят определението на въззивния съд за спиране на производството да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството по в.т.д. №193/2024г. по описа на Апелативен съд- София е образувано по въззивни жалби от „Уест Солюшън“ ЕООД и „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“ срещу различни части от решение №260337 от 12.09.2023г., постановено по т.д. №786/2020г. по описа на Софийски градски съд, с което както следва:

1. са отхвърлени исковете, предявени на основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ от „Уест Солюшън“ ЕООД срещу „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“, при участието на синдика на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ за установяване, че не съществува вземане на „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“ в размер на 1 807 815.04 лева, включено в списъка на одобрените вземания в производството по несъстоятелност на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/, както и за установяване, че не съществува привилегия за приетото вземане в общ размер от 3 568 062.04 лева по договор за залог на акции от 30.09.2015г., вписан в ЦРОЗ под №2012101201007;

2. признато е за установено на основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ по отношение на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ и на кредиторите на масата на несъстоятелността, че за „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“ съществува вземане за сумата 1 760 247 лева- неприета в производството по несъстоятелност на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ непогасена част от вземане в общ размер от 6 600 000 евро, произтичащо от задължение за връщане на авансово платена цена за придобиване на акции на „П. Уест“ АД и „П. Уест 2“ ЕАД, поради разваляне на Рамков договор от 30.09.2015г., като е отхвърлен искът за сумата 3 113 471.98 лева- разлика до пълния предявен размер от 6 681 534.02 лева, отхвърлен е и искът за признаване за установено, че за „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“ съществува вземане в размер на 3 340 767.01 лева- непогасена част от неустойка по чл. ІІІ Раздел 3.1.буква /b/ от Рамков договор от 30.09.2015г.

Процесните вземания, предявени от „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“ в производството по несъстоятелност на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ и предмет на исковете с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ и чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, представляват непогасена част от подлежаща на връщане от „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ авансово платена сума - чрез прихващане със задължение на „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“ към „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ за авансова вноска по договор за кол опция от 30.09.2015г. за придобиване на акциите в „П. Уест“ АД и „П. Уест 2“ ЕАД/, дължима след разваляне на Рамков договор от 30.09.2015г. и компенсаторна неустойка, дължима при разваляне на договора.Част от предмета на спора са и възраженията на ответниците за нищожност на рамковия договор на различни правни основания по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

Производството по в.т.д. №757/2021г. по описа на Апелативен съд- София е образувано по въззивни жалба от „Уест Солюшън“ ЕООД и синдика на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ срещу решение №260578 от 06.04.2021г. по описа на Софийски градски съд. С постановеното на 21.02.2023г. въззивното решение е отменено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от „Уест Солюшън“ ЕООД срещу „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ и „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“ искове на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 ЗЗД, като въззивният съд обявява за относително недействителна на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 ТЗ по отношение на кредиторите на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ на споразумение /сделка/, обективирана в клаузата на Раздел 2.1., б.“а“ от Рамково споразумение от 30.09.2015г. и осъжда „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“ да върне в масата на несъстоятелността на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ сумата 5 700 000 евро с левова равностойност 11 148 231 лева, на основание чл.649, ал.2 ТЗ, вр. чл.34 ЗЗД. Въззивното решение е обжалвано и по касационната жалба е образувано т.д. №1404/2023г. по описа на ВКС, І т.о.

С атакуваното определение въззивният съд спира производството по в.т.д. №193/2024г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като приема че „действителността на клаузата на чл.2, Раздел 2.1. от Рамковия договор от 30.09.2015г. е от значение за съществуването на приетото, респ.- неприетото вземане на Продеа по исковете с правно основание чл.694 ТЗ“, поради което е налице връзка на преюдициалност.

Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно.

Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. /ТР №2/19.11.2014г. и ТР №8/07.05.2014г. на ОСГТК на ВКС/. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017г. по т. д. №7/2014г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.

Съгласно приетото с ТР №1/2017 от 09.07.2019г., т.д.№1/2017г. на ОСГТК на ВКС, връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297 – чл.298, чл.300, чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

Безспорно двете искови производства са между едни и същи страни. Не може обаче да се сподели разбирането на САС, че в настоящия случай спорът по исковете с правно основание чл.135 ЗЗД е преюдициален, т.е. че с постановеното по него решение със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективните права- предмет на спряното производство по в.т.д. №193/2024г. Няма спор в съдебната практика, че за да бъде уважен искът за обявяване за относително недействителна на една сделка по отношение на определен кръг лица /кредитори/ като увреждаща, то тази сделка трябва да е валидна, т.е. да е породила своето правно действие между страните. В този смисъл преюдициално по отношение на Павловия иск ще е произнасянето на съда по наведените в производството по исковете с правно основание чл.694 ТЗ възражения за нищожност на процесния договор на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, а при отхвърляне на тези възражения- произнасянето по правопораждащите спорните права факти, вкл. разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от една от страните. Ако бъде установено, че процесният договор е нищожен или развален с обратна сила, за кредиторите на несъстоятелния длъжник не би бил налице интерес от прогласяване на относителна недействителност на атакуваната като увреждаща клауза. От друга страна, уважаването на иска с правно основание чл.135 ЗЗД няма за последица нищожност на атакуваната сделка, т.е. нейното действие между страните се запазва /в този смисъл са и разясненията в т.1 от ТР №2/2017 от 09.07.2019г. по т.д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното не може да се приеме, че с обявяването на договора за недействителен по отношение на определен кръг лица, се погасяват автоматично правата и задълженията на страните по договора.

Следва да се отбележи, че въззивният съд не е съобразил в пълнота изложените в исковата молба по настоящото дело правопораждащи спорните права факти и обстоятелства и по-специално, че атакуваната с иска по чл.135, ал.1 ЗЗД клауза на член ІІ, Раздел 2.1., б.“а“ от Рамковия договор от 30.09.2015г. обективира съгласието на страните, че „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД има задължения към „Продеа Аноними Етерия Апендисеон Се Акинити Периусия“ за сумата 12 300 000 евро, дължима въз основа на Договор от 30.09.2015г. за прекратяване на предходен рамков договор от 30.09.2014г.; че с останалите клаузи на Рамковия договор от 30.09.2015г. /които не са предмет на иска по чл.135 ЗЗД/ са преуредени отношенията между страните, произтичащи от разваления рамков договор от 30.09.2014г., вкл. е регламентирано сключването на договор за кол опция за закупуване от Продеа на акциите на Стърлинг и другия акционер в „П. Уест“ АД и „П. Уест 2“ ЕАД и начина на плащане на цената, част от която авансово при условията на Раздел 2.1., буква „b“. Съдът не е съобразил, че клаузата на член ІІ, Раздел 2.1., б.“а“ от Рамковия договор от 30.09.2015г. представлява споразумение с установително действие- за съществуване на вземания, произтичащи от други сделки /рамков договор от 30.09.2014г. и договор за неговото прекратяване от 30.09.2015г./, които не са предмет на Павловия иск.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което определението за спиране на производството следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение