Решение № 1728 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6499/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. С. Б., от гр. Велико Търново, чрез представител по пълномощие адвокат В. Колев от Адвокатска колегия Велико Търново против решение № 1370 от 28 април 2025 год. постановено по адм. дело № 688/2024 год. по описа на Административен съд гр.Велико Търново. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това оспорване заявява, че приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят по категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Намира, че първоинстанционният съд не е изследвал коя от хипотезите, предвидени в закона, е осъществена, за да са налице обстоятелства за репатриране на процесния лек автомобил. Счита, че установеното нарушение не може да бъде квалифицирано в нито една от трите хипотези по чл. 171, т. 5 от Закона за движение по пътищата, поради което не e годно да послужи като основание за прилагане на ПАМ. Отделно от изложеното намира, че в случая не са ангажирани доказателства за обективиране на факти от страна на административния орган – липсва приложен снимков материал за да се установи точното местонахождение на паркирания автомобил. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени обжалваната ПАМ. Претендират се и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба – младши автоконтрольор при ОДМВР – Велико Търново, не изразява становище по допустимостта и основателността на оспорването. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Г. С. Б. срещу принудителна административна мярка по чл.171, т. 5, букви „а“, „б“ и „г“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за принудително преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, разпоредена от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Велико Търново, за което бил съставен констативен протокол № 000825 от 11 юли 2024 год. от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД гр. Велико Търново. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 11 юли 2024 год. мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Велико Търново е разпоредил да се приложи принудителна административна мярка по отношение на неправилно паркирания автомобил марка „Фиат“ с рег. № [рег. номер], собственост на Г. С. Б., паркиран на ул. „Опълченска“ в гр. Велико Търново, за която към онзи момент със заповед № РД22-651 от 27 март 2024 год. на кмета на Община Велико Търново, била въведена временна организация на движението, във връзка със строителството на обект. За извършеното принудително преместване бил съставен констативен протокол, според който било прието за нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. За да отхвърли жалбата, съдът от правна страна е изложил подробни съображения, че ПАМ е издадена от компетентен административен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По отношение на материалната законосъобразност на оспорената ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства безспорно се доказва, че процесният автомобил е бил паркиран в зоната на действие на подвижен знак за временна организация на движението С3.1 със знак В2, забраняващ влизането в двете посоки на ул. „Опълченска“ и С16 – сигнална лампа, който бил отразен в представения от Община Велико Търново проект, както и в акта на кмета на общината, съгласно който е въведена временна организация на движението. Налице били и предпоставките за осъществяване на принудително преместване, доколкото лекият автомобил не само бил навлязъл в този пътен участък, но и бил паркиран в зоната на действие на ad hok на пътен знак В2. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е формулирал извод за законосъобразност на оспорената ПАМ, поради което и отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган. Правилен е и изводът му, че законът не изисква нарочна форма при прилагането на спорната ПАМ. В случая по силата на изрична законова разпоредба, по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не е валидно общото изискване за писмена форма на индивидуалния административен акт. Мярката е валидна и при устното й постановяване, както правилно приема и първоинстанционният съд. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за прилагането й факти могат да бъдат доказателства за фактическите основания на органа. Случаите, при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДвП въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на Административен съд гр. Велико Търново, че в случая е законосъобразното издаването на разпореждане за принудително преместване на процесния лек автомобил. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че със заповед № РД22-651 от 27 март 2024 год. на кмета на Община Велико Търново във връзка със строителството на обект била въведена временна организация и безопасност на движението по ул. „Опълченска“. И именно тази промяна в пътната обстановка е наложила и поставянето на подвижен знак за временна организация на движението С3.1 със знак В2, забраняващ влизането в двете посоки на ул. „Опълченска“ и С16 – сигнална лампа, което се установява от представения от Община Велико Търново проект. По делото безспорно се установява, че автомобилът, към момента на прилагане на принудителната административна мярка, е бил паркиран на ул. „Опълченска“, при временна организация на движението въведена с С3.1 със знак В2, забраняващ влизането в двете посоки и С16 – сигнална лампа. Видно от съставения констативен протокол е, че в нарушение на чл.6, ат.1 ЗДвП се претендира паркирането на МПС на ул. „Опълченска“ в гр. Велико Търново. Действително към административната преписка не са приложени изготвени веществени доказателства (снимки) с ясно местоположение на паркираният лек автомобил, а принудителните административни мерки по чл. 171, т. 5 ЗДвП се издават в устна форма. Както бе посочено по – горе тази законово установена форма на издаване на акта допуска доказването на административното нарушение с всички допустими средства, в т. ч. и снимков материал. След като не се спори фактическата установеност относно място на паркиране, като липсват и твърдения от страна на касатора, че автомобилът е бил паркиран на различно от удостовереното място, следва извод, че документираните данни с констативния протокол относно мястото на паркиране могат да се приемат за достоверни. Несъстоятелни са твърденията на касатора, че в случая е налице изключението на разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 2, б. „а“ от Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП). Съгласно посочената разпоредба забраните, въведени с пътни знаци В2 и В3 - не се отнасят за пътни превозни средства собственост на лица, живеещи в зоната, в която е въведена забраната. В настоящия случай по делото не се установява наличието на посоченото изключение, нито са ангажирани годни доказателства, които да обосноват неговото приложение. От събраните по делото доказателства се установява, че касаторът е паркирал собствения му лек автомобил на ул. „Опълченска“ в гр. Велико Търново, за която е въведена временна забрана с пътен знак В2. Същевременно от свидетелството за регистрация на моторно превозно средство, част I, е видно, че собственикът на процесния лек автомобил е с адрес, различен от горепосочения - гр. Велико Търново, [адрес]. Следователно не може да се приеме, че е налице хипотеза, която да обоснове прилагане на изключението на чл. 50, ал. 2, т. 2, б. „а“ ППЗДвП, доколкото касаторът е с адрес различен от адреса на зоната, за която е въведена временна забрана с пътен знак В2. За пълнота на изложеното, доводите на касатора, касаещи законосъобразността на утвърдения от Община Велико Търново проект по част „Временна организация и безопасност на движението“, за ул. „Опълченска“ и по – конкретно обстоятелствата, досежно поставянето на пътните знаци, са ирелевантни за действието на един пътен знак, който се намира на платното за движение и са неотносими към настоящото производство, касаещо законосъобразността на приложена принудителна административна мярка. Изясняването на обстоятелствата кога и на какво основание е поставен този знак и указателна табела от компетентните органи, както и спазени ли са нормативните изисквания при поставянето му са извън предмета на производството. След като има поставен такъв знак и с допълнителна табела е изяснено неговото действие, всички участници в движението са длъжни да го спазват. Ситуацията, в която един пътен знак, който се намира на платното за движение, не е задължителен за участника в движението, е изрично регламентирана от законодателя в разпоредбата на чл. 7 ЗДвП. И двете разпоредби - на чл. 6 и на чл. 7 ЗДвП, не допускат изключения, защото това би компрометирало целта на регулацията на движението по пътищата - да се опази живота и здравето на участниците в движението, да се улесни тяхното предвижване и да се опази имуществото. С оглед на това, когато на платното за движение има поставен пътен знак участникът в движението е длъжен да съобрази поведението си с него. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода на делото обаче, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение