Определение № 2704 от 19.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1612/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 13634/21.07.20205г. на адвокат К. Х. за изменение на решение № 177 от 03.07.2025г. по делото в частта на разноските, като вместо сумата от 800 лева на адвоката се присъдят 1 500 лева разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на П. П. Г. в касационното производство за фазите по допускане на касационното обжалване и разглеждане на касационната жалба на страната. Към молбата не са изложени допълнителни съображения. От „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е подаден отговор вх. № 15562/22.08.2025г., с който молбата се оспорва като неоснователна. Според застрахователното дружество от съдебния състав е отчетена правната и фактическа сложност на делото и неговия материален интерес. Доколкото липсват други аргументи и доказателства в подкрепа на искането за увеличаване на адвокатското възнаграждение, то следва да се остави без уважение. Подадената молба за изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от искането. По същество молбата е неоснователна. Присъденото на адвокат К. Х. адвокатско възнаграждение за представителство в касационното производство на П. П. Г. в размер на 800 лева съответства на защитавания интерес, фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените от адвоката в касационното производство процесуални действия. По-конкретно защитаваният материалният интерес в касационната инстанция е сравнително нисък - 13 500 лева, за която сума искът на П. П. Г. по чл. 432, ал. 1 от КЗ е уважен. От името на тази страна в производството е подадена единствено касационна жалба с изложение, в което е бил формулиран само един процесуалноправен въпрос. След допускането на касационно обжалване, във фазата по разглеждане на касационната жалба от адвоката не са извършвани други процесуални действия освен представяне на документ за внесена държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и извършването на формално писмено изявление, че подадената касационна жалба се поддържа. Същевременно общото присъдено по делото на адвокат К. Х. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е 3 375 лева. Възнаграждението е значително и съставлява ј от претендираните с водения иск 13 500 лева. За първоинстанционното производство са присъдени 1 575 лева възнаграждение, а за въззивното - 1 000 лева. Тези възнаграждения не са оспорени от адвоката, както не е оспорено и че извършените в предходните инстанции съдопроизводствени действия по брой и характер са значително повече от тези в касационната инстанция. Всъщност в самата молба по чл. 248 от ГПК не се сочат конкретни обстоятелства, налагащи увеличаване на възнаграждението за процесуално представителство в касационното производство на 1 500 лева. Това изрично отбелязва и насрещната страна „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на проведеното в касационното производство открито съдебно заседание). Воден от горното съдът