Определение № 8901 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8425/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. С. С. против протоколно определение № 19711/20.05.2026 г., постановено по адм. д. 3777/2026 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ) Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърдението и искането са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът министърът на околната среда и водите оспорва частната жалба по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното протоколно определение № 19711/20.05.2026 г., постановено по адм. д. 3777/2026 г. по описа на АССГ е прекратено производството по делото и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че за жалбоподателката не е налице правен интерес да оспорва Заповед № 568/04.03.2026 г. на министъра на МОСВ, с която е възстановена на държавна служба на основание чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), а тя има правен интерес да оспорва само последващата заповед, с която е уволнена отново. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Атакуваното определение не съдържа мотиви за установените от първата инстанция факти, които са от значение за правилното приложение на материалния закон, липсва и диспозитив, който да съответства на приложеното правно основание чл. 159, т. 4 от АПК, но в частната жалба не са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което настоящият съдебен състав е ограничен в проверката само на доводите за нарушения на материалния закон и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК. Оспорената пред първата инстанция Заповед № 568/04.03.2026 г. е издадена по повод искане на Г. С. да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност преди прекратяване на служебното й правоотношение с отменена по съдебен ред Заповед №262/04.04.2025 г. на министъра на околната среда и водите. Заеманата от частната жалбоподателка длъжност преди незаконосъобразното й уволнение е "заместник главен директор“ в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ и според текста на Заповед № 568/04.03.2026 г. тя е възстановена на идентична по наименование длъжност. С последваща Заповед № 569/04.03.2026 г. служебното правоотношение на Г. С. за тази длъжност е прекратено поради съкращаването й с ПМС № 145/30.07.2025 г. Според установената съдебна практика държавен служител, чието искане по чл. 122, ал. 1 от ЗДСЛ бъде удовлетворено, няма правен интерес да оспорва благоприятната за него заповед, с която е възстановен на заеманата преди отмененото по съдебен ред прекратяване на служебното му правоотношение. Но твърдения за възстановяване на различна длъжност като наименование, системата от функции, отговорности и изисквания за заемането й или на несъществуваща длъжност, са въпроси, които подлежат на установяване в спор по същество, а не по допустимостта на жалбата. В случаите, когато държавният служител не е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението, а на друга или е издадена заповед за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението, но тя не съществува в длъжностното разписание, не е възможно да се приеме, че органът по назначаването е удовлетворил искане, с което е упражнено правото по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, респективно е налице изцяло благоприятен за служителя акт. От тази гледна точка и при съобразяване с изложените в жалбата твърдения, а и от съдържанието на Заповед 569/04.03.2026 г. на министъра на околната среда и водите, се налага извод, че за установяване наличието на правен интерес да се оспорва Заповед №568/04.03.2026 г. на министъра на околната среда и водите е необходимо да се съберат доказателства и да се установи дали към 04.03.2026 г. в длъжностното разписание на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) съществува длъжност "заместник главен директор“ в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“, която е заемана от жалбоподателката преди признатото от съда за незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение. С оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл от правно значение е именно щатното длъжностно разписание, а не поименното щатно разписание, а според константната съдебна практика извършените промени в щатните разписания в периода между признатото от съд за незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение и искането по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл не са в положение да окажат влияние върху правото на държавния служител да бъде възстановен на заеманата преди това от него длъжност. Синхронизирането на щатно длъжностно разписание, поименно щатно разписание и индивидуалните актове за възникване, промяна и прекратяване на служебни правоотношение с отделните държавни служители, е организационен въпрос, който трябва да бъде решен от съответния орган в администрацията по начин, който да гарантира законосъобразно и реално изпълнение на влезлите в сила съдебни решения. По делото от двете страни по спора са представени писмени доказателства за установяване на тези факти, но те не са обсъдени от първата инстанция и изводът за липса на правен интерес от оспорването не е обоснован с правнорелевантни факти т.е. производството по делото е прекратено без да са установени предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора и продължаване на съдопроизводствените действия разноски не следва да бъдат определяни от настоящата инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение