Определение № 2193 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1389/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Семерджиева, представлявана от редовно упълномощен процесуален представител, срещу определение № 2911/05.12.2023 г. по адм. дело № 431/2023г. на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане искова молба против Държавен фонд „Земеделие“ и производството по делото е прекратено. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното определение. В случай, че бъде потвърдено определението, се иска отмяна в частта, с която Семерджиева е осъдена да заплати разноски на ответника, тъй като с поведението си последния е дал повод за образуване на делото. Ответникът – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ намира жалбата за неоснователна. Изложени са доводи, свързани с правомощията и задълженията на административния орган, реда за издаване на актове от същия и оспорването им по съдебен ред. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване, неблагоприятен за страната акт и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по иск на Д. Семерджиева срещу Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ)за заплащане на одобрена помощ въз основа на сключен административен договор № BG06RDNP001-6.007-1202-С01/24.03.2021 г. и анекс към него № № BG06RDNP001-6.007-1202-С02/09.07.2021 г. С оспореното определение, съдът е оставил исковата молба без разглеждане и е прекратил производството, като е осъдил Семерджиева да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 3 596,35, представляваща направени по делото разноски. За да се произнесе в този смисъл е приел, че в случая е налице изрично разписан ред на защита след приключване на производството с административен акт, който да засяга права и законни интереси на оспорващия, мълчалив или изричен отказ от издаването му. Прието е, че едва след издаване на съответния административен акт, за ищцата ще е налице процесуална възможност да защити правата си. Взето е предвид и обстоятелството, че е налице оспорване на Заповед № 03-160-РД/346/01.12.2021 г. на Директор на ОД на ДФЗ, с която е наредено да бъде спряна обработката на заявка за плащане, подадена от ищцата, по повод на което е образувано адм. дело № 2464/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, неприключило към момента на произнасяне на съда. Частната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Безспорно между страните е, че между тях е сключен административен договор във връзка с кандидатстването на лицето по мярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. и одобрение за участие. Одобрената помощ е следвало да бъде предоставена на два етапа. И двете плащания към момента не са осъществени, като липсва мотивиран отказ за извършване на тези действия. Правилно и обосновано съдът е съобразил реда за предоставяне на одобрена помощ по подмярката, регламентиран в Глава втора - Условия и ред за изплащане на финансовата помощ от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Взети са предвид и разпоредбите на Раздел III „Междинно и окончателно плащане“ от Наредба № 4 от 30.05.2018 г., според които в срок до 90 дни от подаване на искането за плащане, ДФЗ – РА, проверява заявените данни и други обстоятелства, свързани с искането за плащане, за установяване спазване на критериите за допустимост и изпълнение на други задължения на бенефициента, посочени в Условията за изпълнение на одобрените проекти по чл. 26 от ЗУСЕСИФ и в административния договор или в заповедта за предоставяне на финансова помощ. Подаването на искане за плащане води след себе си възможността и необходимостта от предприемане от страна на административния орган на последващи административни проверки за наличие на необходими документи, за извършените дейности. Тези действия се обективират в съответни доклади и протоколи, с които бенефициента следва да бъде запознат по съответния ред. Констатациите от извършените проверки са от значение за формиране на обосновано становище за възможността и необходимостта от извършване на дължимите плащания, условия и ред за намаляване или пълен отказ за изплащане на финансовата помощ. Налице е и законово изискване за осъществяване на контрол за изпълнение изискванията на тази приложимата наредба, на включените в административния договор условия и други важни за производството обстоятелства. Недопустимо е чрез възполване от възможностите на гражданското съдопроизводство да се ограничи възможността на административния орган да изпълни вменените му със закона правомощия за надлежен контрол върху изпълнението на задълженията по административния договор. Следва напълно да се сподели извода, че при наличието на разписан специален ред за защита на правата на бенефициера, за ищцата липсва правен интерес и възможност от водене на производство по общия исков ред, поради което исковата молба правилно е преценена като недопустима и е оставена без разглеждане. Без значение за настоящото производство е дали се касае за първо, окончателно или междинно плащане по смисъла на приложимата наредба. Както по-горе беше описано, реда за защита на правоимащото лице е обусловен от изпълнението на редица контролни проверки и действия, които следва да приключат с нарочен акт. Евентуалното непроизнасяне в срок от задължения правен субект би могло да се квалифицира като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, но както вече е указвано на Семерджиева по време на водено от нея аналогично съдебно производството, е необходимо административният орган да е сезиран с искане за произнасяне с административен акт в рамките на възложените му властнически правомощия. Данни за предприети в тази насока действия липсват и в настоящото производство. Определението е правилно и в частта, касаеща присъждане в полза на ответната в производството страна, на направените във връзка с воденето му разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното в частната жалба становище, че административния орган с поведението си е станал причина за образуване на делото. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано на основание иск, предявен от Семерджиева, т.е. нейното поведение е станало повод за извършване на разноски от ответната в производството пред съда страна, а те подлежат на възстановяване при надлежно и своевременно поискване. Както по-горе беше описано, реда за защита на интересите на жалбоподателката е разписан в закона, а не избираем по своя характер, поради което е следвало да се изчака издаването на съответен административен акт. Именно в тази хипотеза съдът е уважил искането на ДФ „Земеделие“ за присъждане на адвокатско възнаграждение, като е взел предвид и направеното от ищцата възражение за тяхната прекомерност. Поради описаното и в тази част частната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и приложимите процесуални правила. При установена липса на твърдяните в частната жалба касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, водещи до неговата незаконосъобразност, акта на Административен съд - Пловдив следва да се остави в сила. С оглед изхода на настоящото производство, претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски е основателна и при липсата на възражение относно техния размер следва да се уважи изцяло. Представен е договор за правна помощ с определен размер на възнаграждение, доказателства за заплащането му и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от във вр. с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение