Решение № 7867 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4523/2013 г.

Решение № 7867 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4523/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД ("БТК" АД), със седалище и адрес на управление гр. София, против Решение № 1174 от 20.02.2013 г., постановено по адм. д. № 10859/2012 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 1142/1.10.2012 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на жалбоподателя е забранено да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - председателят на КЗП, чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД срещу Заповед № 1142/1.10.2012 г. на председателя на КЗП. С оспорения административен акт, издаден на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в и чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, на "БТК" АД е забранено да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП (противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност), изразяваща се в оставяне на стикер/съобщение при доставяне на писмената информация с условията на сключен договор от разстояние до адреса на потребителя от страна на търговеца (включително чрез трето лице). При извършената проверка за съставомерност на вмененото на "БТК" АД нарушение, съдът е приел, че фактите по делото сочат на осъществен състав на приложената от органа разпоредба на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Първоинстанционният съд е счел, че в нарушение на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност, търговецът не е осигурил коректно уведомяване на своите клиенти и довеждането до знанието им на писмените документи във връзка с дистанционни договори. Като е наел куриерска фирма и като е приел чрез залепяне на стикери, че писмената информация за договора е доведена до знанието на клиентите, "БТК" АД е нарушил посочените изисквания на чл. 68, ал. 1 ЗЗП. Според решаващия съд законосъобразно административният орган е приел, че ако са имали тази информация потребителите са можели съществено да променят икономическото си поведение и да не отговорят положително на отправеното по телефона предложение за сключване на дистанционен договор, в случай, че са били наясно как ще бъде ограничено правото им да се откажат от договора. Крайният извод на АССГ е, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановена при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика се съдържа в чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Съгласно посочената дефинитивна разпоредба, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния чл. от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Следователно, за да се ангажира отговорността на даден търговски субект за нелоялна търговска практика са необходими три задължителни предпоставки - 1. осъществяване на търговска практика (дефиницията на това понятие е посочено в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП), 2. същата да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност (последните две в кумулация), както и 3. посочената практика да променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Видно от данните по делото, спорната търговска практика (по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП) на търговеца е свързана с договор за телекомуникационни услуги, сключен от разстояние, при който куриерската доставка на писменото потвърждение с условията на постигнатото споразумение, не приключва с ефективно предаване на пратката на потребителя, а с оставяне на стикер/съобщение. Легалната дефиниция на понятието "договор за продажба от разстояние" се съдържа в чл. 48, ал. 1 ЗЗП - това е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при която от датата на отправяне на предложението до сключването на договора, включително за времето на сключването на договора, страните не са във физически контакт помежду си. Предвид спецификата на договора за продажба от разстояние и за да се гарантират правата на потребителите, в нормите на Раздел II, Глава III на ЗЗП са посочени специални изисквания за отправяне на предложение от доставчика (чл. 48, ал. 3), задължения на последния (чл. 52 и чл. 54) и сключване на самия договор, както и правото на потребителя да се откаже от сключения договор (чл. 55). В случая използваният способ на "БТК" АД за предоставяне на информация - изразяващ се в оставяне на стикер/съобщение при доставяне на писмената информация с условията на сключения договор от разстояние (чрез пощенски оператор - куриер), не гарантира правата и интересите на потребителите, както правилно е приел АССГ. Важността на информацията, за чието писмено потвърждение става дума, е нормативно призната с вмененото задължение на доставчика по чл. 54, ал. 1 ЗЗП, а именно - да потвърди в писмена форма или на друг траен носител информацията по чл. 52, ал. 1 не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора. Дори потребителят да е бил надлежно информиран за всички условия на сключения договор, законодателят е приел, че потвърждаването в писмено форма е от съществено значение за яснотата в отношенията и взимането на окончателно търговско решение, въз основа на коректно запознаване с писмената информация за дистанционния договор. Това е така, тъй като от проведените телефонни разговори (практикувани от "БТК" АД) за сключване на договора за продажба от разстояние, у потребителя се създават определени очаквания за времето и начина на получаване на обсъжданата писмена пратка - документ (чрез куриер в определен срок), а достъпа до информация на хартиен носител за важен елемент от протичащия контакт с доставчика на услуги, въз основа на който бъдещите отношения с доставчика предстои да бъдат установени. Всички възможни обективни и субективни пречки (липса или ограничен достъп на куриера до сградата на потребителя, липса на пощенска кутия, недобронамерена намеса на трети лица, които биха могли да унищожат оставеното съобщение и др.) засягат възможността за фактическо запознаване на потребителя с оставения стикер/съобщение. От преписката е видно, че при проверката на контролните органи на КЗП в нито един от случаите по подадените многобройни сигнали не е представена обратна разписка с подпис на потребителя, от която да е видно, че на определената дата "БТК"АД е изпълнила задължението си да потвърди в писмена форма или на друг траен носител информацията по чл. 52, ал. 1 не по-късно от изпълнението на договора. От изложеното следва, че търговецът не изпълнява изискването за добросъвестност и професионална компетентност. На релевантния въпрос, дали посочената практика променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител (задължителна кумулативна предпоставка по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП), следва отново да се отговори положително. Това е така, тъй като разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 2 и чл. 55, ал. 5 ЗЗП определят за начало на предвидения срок за отказ от сключване на договор момента на изпълнение на задължението по чл. 54 ЗЗП. Оттук следва, че търговската практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което абонатът не би взел, доколкото без запознаване с информацията за правото си на отказ и срокът, в който може да упражни това свое право, потребителят на комуникационни услуги би останал в договорни отношения, които не желае. Твърденията в касационната жалба за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК са неоснователни. Правилно АССГ е стигнал до извода, че при издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а в разпоредителната част на Заповед № 1142/01.10.2012 г. на председателя на КЗП недвусмислено е определено задължението на "БТК"АД да не предлага нелоялна търговска практика. Разпоредителната част съответства на забраняващия характер на индивидуалния административен акт, насочен към прекратяване действието на търговеца и защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики при сключване на договор за предоставяне на услуги. Неоснователни са доводите, свързани неизвършването на пощенски и куриерски услуги от "БТК" АД и превратното тълкува на първоинстанционния съд в този смисъл. В мотивите на АССГ действително е посочено, че като е наел куриерска фирма и като е залепял стикери и е приемал, че така е довел до знанието на клиентите писмената информация за договора, жалбоподателят и нарушил изискването за добросъвестност и професионална компетентност по чл. 68г, ал. 1 ЗПП. Въпреки словесната неточност, очевидно в случая първоинстанционният съд е имал предвид избраната от касатора форма за уведомяване, чрез която не се изпълнява безусловното задължение на търговеца да предоставя на потребителите вярна информация при сключването на договор от разстояние, която да позволи на средния потребител да направи своя избор, както и евентуално да се ползва от правото си да развали сключения договор съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗЗП. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на АССГ съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,