Определение № 263 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. В. Б. срещу определение № 4040 от м. Февруари 2014 г. по ч. гр.д. № 491 /2014 г. на Софийски градски съд,, т.о., VІ – 6. с-в., действащ като въззивен, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Б. В. Б. срещу разпореждане, постановено по гр.д. № 41910 /2011 г. на СРС, 62 с-в., за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.418 вр. чл.417 ГПК и изпълнителен лист, поради недопустимостта и - разпореждането на съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение не подлежи на инстанционен контрол с изключение на частта за разноските. Насрещната страна [фирма], [населено място] твърди в писмен отговор, че частната жалба е процесуално недопустима, евентуално е неоснователна. Настоящият състав намира, че е налице пречка за разглеждане на частната жалба: С разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 4 /2013 г. по някои въпроси, свързани със заповедното производство, между които под № 8 е и въпросът: Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване. Въпросът за допустимостта на касационното обжалване е обусловен от отговора на този въпрос Тълкувателното дело е висящо, до момента по него не е постановено тълкувателно решение. Поради което е налице основание за спиране на производството на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение.