Определение № 2939 от 09.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2061/2025 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Производството по делото е образувано по молба на В. Й. Б. за отмяна на влязло в сила решение № 715 от 28.11.2024 г. на Върховния касационен съд, постановено по гр.д. № 4832/2023 г. Молителят обосновава молбата с множество оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна желае – на два отделни хартиени носителя. Н. С. П., чрез адв. С. С. А., отговаря че молбата е недопустима, защото се основава на твърдения за неправилност на влязлото в сила решение, а също и предмета на спора (чл. 127 СК) е изключен от приложното поле на чл. 303 ГПК. В евентуалност развива съображения за неоснователност на молбата и претендира разноски за делото. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е недопустима по следните съображения: Съдът е този, който квалифицира отправените до него искания на страните. Твърденията по молбата са по съществото си оплакване за допуснати процесуални нарушения, които според молителя са довели до неправилност на съдебното решение. Оплакванията за неправилност на съдебния акт не могат да бъдат основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила и неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение, което се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Производството по гл. XXIV ГПК не подменя редовния инстанционен контрол, нито е нова, поредна инстанция за проверка правилността на съдебното решение. Позоваването на „чл. 303 ГПК“ също не е съответно на изложеното в молбата за отмяна. На следващо място, недопустима е молбата и поради предмета на делото, по което е постановено решението – чл. 127 СК. Това решение е изключено от приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК. Както е изяснено в т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. и мотивите към т. 4 от ТР № № 7 от 31.07.2017 г., на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Възлагането на упражняването на родителските права спрямо малолетни и непълнолетни деца е производство по спорна съдебна администрация, тъй като не се разрешава спор за право, а се предоставя упражняването на правата на единия родител, а на другия се определя режим на лични отношения. Останалите въпроси, по които съдът се произнася във връзка с решението относно родителските права – местоживеене на детето, ползване на семейното жилище, издръжка, са следствие от решението относно родителските права и част от комплекса мерки в защита на детето, като дори при бездействие на родителите, съдът се произнася служебно по тях; не се касае за самостоятелни искови претенции. В заключение, молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено. Предвид постановения резултат и направеното искане, молителят следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебно деловодни разноски. Представен е договор с уговорен хонорар от 1440 лв. и доказателства за платена част от него – 480 лв. с ДДС. Последната сума следва да бъде възстановена от молителя на ответника. Мотивиран от изложеното, съдебният състав