Определение № 611 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2647/2021 г.

Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4480/19.03.2021 г. по регистъра на Върховния касационен съд от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ против определение № 619 от 29.02.2021 г. по в. ч. гр. дело № 541/2021 г. на Софийски апелативен съд. С него е отменено частично определение № 71/16.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 72/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважено искането на КПКОНПИ за обезпечаване на иск, който ще бъде предявен срещу Е. Л. Д. чрез запориране на вземания по посочените в определението банкови сметки. От ответницата Е. Л. Д. е постъпил писмен отговор в срок с доводи за недопустимост на подадената частна касационна жалба. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, при проверка на процесуалната допустимост на жалбата, констатира следното: Съгласно Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Сред определенията, които подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК са въззивно определение, 1 постановено в производството по обезпечение на бъдещ иск по чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, както и в производство по обезпечение на иска, когато обезпечението е допуснато от въззивен съд – чл. 396, ал. 2 ГПК. В настоящия случай производството пред Софийски градски съд е образувано по реда на чл. 116, ал. 1 ЗПКОНПИ във връзка с чл. 390, ал. 1 ГПК по повод постъпило мотивирано искане от КПКОНПИ за обезпечаване на бъдещ иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество по чл. 153 ЗПКОНПИ. В този закон не е регламентирана изрично възможността за триинстанционен контрол на постановените по реда на чл. 117 определения. Напротив, видно от ал. 4 на същата разпоредба, определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок. За молителя срокът тече от датата на връчване на определението, а за ответника по обезпечението – от датата на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда. Очевидно е, че става дума за двуинстанционен контрол. Отделно от това, за неуредените в специалния закон въпроси уредбата препраща към общите разпоредби на ГПК досежно обезпеченията /чл. 135 ЗПКОНПИ/. Възможността за касационно обжалване на постановените в обезпечителното производство определения е изрично предвиден единствено във визираната в чл. 396, ал. 2 ГПК хипотеза – а именно, когато обезпечението бъде допуснато за пръв път от въззивния съд. Предвиденото изключение е с оглед обстоятелството, че за ответника по обезпечението това се явява единствената възможност за защита, доколкото преписи от молбата, а както и от първоинстанционното определение не се връчват.В този смисъл и формираната константна практика на ВКС напр. определение № 163 от 29.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1164/2021 г., IV г. о., определение № 299 от 1.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2391/2019 г., III г. о. и др., която настоящият състав споделя. Предвид изложеното определението, с което частично се отменя първоинстанционното определение за допускане на исканото обезпечение, не подлежи на касационен контрол. Частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство да се прекрати. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение,