Определение № 4306 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2596/2023 г.

Производство по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба от ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за освобождаване на внесеното по сметката на ВКС обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 44 762.64 лв. В молбата е посочена банкова сметка, по която да бъде преведена сумата. Ищецът И. К. Г. не изразява становище по искането. Настоящият съдебен състав Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: С определение № 1049 от 10.05.2023 год. на ВКС, постановено по ч. гр. дело № 1949/2023 год., ІІІ г. о., ГК, е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 454 от 12.04.2023 год., постановено по в. гр. дело № 2745/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, VІІ с-в, с което е потвърдено решение № 67 от 01.08.2022 год., постановено по гр.дело № 47/2022 год. по описа на ОС-Враца, обжалвано с касационна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Спирането е постановено по искане на жалбоподателя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, след като е констатирано, че с преводно нареждане от 05.05.2023 год. същият е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения /постъпила на 09.05.2023 год./ надлежно обезпечение в размер на сумата от 44 762.64 лв., присъдена с въззивното решение на И. К. Г.. Въззивното решение № 454 от 12.04.2023 год., постановено по в. гр. дело № 2745/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, VІІ с-в, с което е потвърдено решение № 67 от 01.08.2022 год., постановено по гр.дело № 47/2022 год. по описа на ОС-Враца, за осъждане на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на И. К. Г. сумата от 44 762.64 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета №44010612035042 по застрахователна полица №440120061002044 от 24.08.2020 год. по застраховка „Каско +“ за нанесени щети на лек автомобил „Б.“ с рег. [рег.номер на МПС], вследствие на настъпил застрахователен риск – пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 22.12.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2022 год. до окончателното й изплащане, не е допуснато до касационно обжалване с определение по настоящото дело № 3477 от 08.07.2024 год. и е влязло в сила, съгласно чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК. След постановяване на горепосоченото определение дружеството-жалбоподател е отправило искане за връщане на внесената като обезпечение сума, като е представило доказателства в подкрепа на твърдението си, че е превело по сметка на И. К. Г. сума, покриващи изцяло присъдените в исковото производство вземания, заедно с разноските. Настоящият съдебен състав намира, че молбата за освобождаване на обезпечението е основателна. Същата е подадена в рамките на едногодишния срок по чл. 82 ГПК. Внесеното парично обезщетение е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително въззивно решение. Когато обезпечителната нужда е отпаднала, сумата, внесена като обезпечение, следва да бъде освободена. В случая отпадането на обезпечителната нужда е обусловено от пълното удовлетворяване на ищцата. Това обстоятелство е установено въз основа на представените по делото доказателства – покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20238390400253 по описа на частен съдебен изпълнител И. М.-К., дебитно авизо и разпореждане за приключване на посоченото изпълнително дело поради пълно изпълнение на задължението. От приложената служебна справка се установява, че към момента внесената като обезпечение сума е налична по сметката на ВКС за обезпечения. Следователно налице са предпоставките за освобождаване на същата и превеждането й на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по посочената в молба с вх.№13476 от 01.08.2024 год. банкова сметка на дружеството. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд