Решение № 9628 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5544/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение № 11182 от 22.03.2026 г., постановено по адм. д. № 13505/2025 г. Административен съд - София град (АССГ), I-во отделение, 54 състав, е отменил по жалба на „Ем Ем Ес“ ЕООД Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № СФД25-ГР94-10848-(1)/26.08.2025 г., издаден от старши инспектор при Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „Общински приходи – Банкя“, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, с който на дружеството е отказано възстановяването на задължения за данък недвижим имот (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2022 г. – 2024 г. в размер на 42 326,89 лева ведно със законна лихва за забава. С решението съдът е върнал делото като преписка на компетентния орган по приходите при Столична Община за издаване на нов АПВ съгласно дадените в мотивите на съдебното решение указания, като е осъдил Столична Община да заплати на дружеството разноски по делото за държавна такса в размер на 25,57 евро. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от кмета на Столична Община, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Веселинска. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспореното АПВ. Ответникът по касационната жалба „Ем Ем Ес“ ЕООД, с ЕИК: 175366805, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес], представлявано от управителя - Л. Р., гражданин на Израел, чрез своя процесуален представител адв. Е. И. Андреева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е частично основателна. С решението си АССГ е отменил по жалба на „Ем Ем Ес“ ЕООД АПВ № СФД25-ГР94-10848-(1)/26.08.2025 г., с който е на дружеството е отказано възстановяването на задължения за ДНИ и ТБО за периода 2022 г. – 2024 г. МДТ за неурегулирани имоти, без промяна на предназначението им, в размер на 42 326,89 лева ведно със законна лихва за забава, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, връщайки делото като преписка на компетентния орган по приходите при Столична Община за издаване на нов АПВ съгласно дадените в мотивите на съдебното решение указания. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АПВ, в т. ч. подаденото от „EM ЕМ ЕС“ ЕООД на 31.07.2025 г. към Отдел „Общински приходи - Банкя“ Искане за прихващане или възстановяване с вх. № СФД25-ГР94-10848/31.07.2025 г. на ДНИ и ТБО за периода 2022 г. - 2024 г. в размер на 42 326,98 лева; обстоятелството, че дружеството притежава ½ идеална част от недвижим имот с адрес: гр. Банкя, [жк], с обща площ 9831 кв. м., представляващ ½ идеална част от 4 броя поземлени имота: 1. Празен неурегулиран поземлен имот с №1009, стар номер: 008020, площ 1718 кв.; 2. Празен неурегулиран поземлен имот с №1012, стар номер 008028, площ 1569 кв.; 3. Празен неурегулиран поземлен имот с № 1011, стар номер: 008031, площ 914 кв.; 4. Празен неурегулиран поземлен имот с № 1010, стар номер: 008053, площ 5630 кв.; всички с вид на територията „земеделска“ и с начин на трайно ползване - „за стопански двор“, всички без приет, одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), предвиждащ предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, всички без проведена и административна процедура по промяна на предназначението на земеделската земя въз основа на влязъл в сила ПУП, както и всички без налично застрояване съгласно Кадастралната карта от 2012 г., предхождащите я кадастрални планове и картата на възстановената собственост. За да отмени АПВ на старши инспектор при Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „Общински приходи – Банкя“ АССГ е приел, че същият е издаден от материално и териториално компетентен орган, надлежно оправомощен по реда на чл. 4, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целите му. На първо място първоинстанционният съд е приел, че през периода 2022 г. – 2024 г. е приложима редакцията на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2020 г. според която поземлените имоти извън строителните граници на населените места подлежат на облагане, когато по силата на ПУП имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и е извършена промяна на предназначението на земята, когато такава се изисква по специален закон. Според съда предвидените в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ материалноправни предпоставки са кумулативни, като доколкото за процесните имоти няма влязъл в сила ПУП, предвиждащ предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ и въз основа на който да е проведена процедура за промяна на предназначението им, то същите следва да бъдат изключени от облагането по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. По отношение на ТБО съдът е приел, че процесните имоти не са включени в границите на предлаганите услуги, като освен това не са представени доказателства за осигурени съдове за отпадъци, за реално предоставяне на услугите, нито за техния вид, обем и стойност. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорения АПВ и основателност на жалбата. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. В касационна жалба на кмета на Столична Община се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът поддържа, че съдът не е съобразил влезлия в сила акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, с който за същите имоти и периоди са определени задълженията ДНИ и ТБО, доброволно платени от дружеството. Според касатора след като е проведено производство по чл. 107 от ДОПК, то е недопустимо преразглеждането на статута на имотите и на установените с АУЗ задължения в производството по възстановяване на платените суми. Излага и доводи, че съдът не е обсъдил подадените от дружеството декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ и данните от служебните проверки, като според последните имотите се намират в строителните граници на населеното място, в устройствена зона за жилищно застрояване, а не са земеделски земи. Наред с това касаторът оспорва и извода на съда за недължимост на ТБО, като сочи, че по делото липсва спор за реалното предоставяне на услугите, а освен това същото било доказано с приети и неоспорени по делото доказателства. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че ответното по касация дружество „Ем Ем Ес“ ЕООД, с ЕИК: 175366805, притежава 1/2ид.част от четири броя поземлени имота, находящи се в гр.Банкя, [жк], съставляващи правни неурегулирани поземлени имата с номера съответно 1009, 1012, 1011 и 1010. За въпросните имоти от страна на дружеството е подадена декларация по чл.17 ЗМДТ с вх. № 240009 – 75/16.06.2008г, свързана с декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 240009 – 336/19.08.2010г., като за имотите е открита данъчна партида № М240975_080616_24, с декларирана отчетна стойност в размер на 782332,00лв., която не е променяна от 01.01.2010г. до 31.12.2024г. По отношение на въпросните имоти от органи по приходите при Столична община са издадени 4бр. акт за установяване на задължения по декларация по чл.107,ал.3 ДОПК с номера ДБН25 – ТД26/обща част/ и съответно – 58, - 59, -60 и -61, всичките от 21.02.2025г. с които са определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за въпросните имоти за данъчни периоди 01.01.2022г. – 31.12.2024г. С банково бордеро № 101РМIB251041600 от 14.04.2025г. дружеството превежда сума към отдел „ОП –Банкя“ за погасяване на въпросните задължения в размер на 42 326,89лв. По подадени от страна на дружеството жалби срещу издадените АУЗД същите са отменени с четири отделни решение на директора на Дирекция „Общински приходи“ съответно номера СФД25 – РД 28 /обща част от номерата/ и поредни номера 239, 240, 241 и 242 от 27.05.2025г., и преписката е върната на административния орган за образуване на ново производство по чл.107,а.3 ДОПК за определяне на задълженията. По това ново производство е издаден нов акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 ДОПК № ДБН25 – ВК66 – 58/18 от 29.07.2025г., с който за притежаваните от дружеството недвижими имоти на територията на гр.Банкя са определени задължения за ДНИ и ТБО за данъчни периоди 01.01.2022г. – 31.12.2024г. както следва – за ДНИ общо в размер на 4400,61лв. главница и лихви за забава 939,29лв. и за ТБО в размер на 33 301,83лв. и лихви за забава в размер на 3 277,29лв. Актът е връчен на дружеството, като срещу него е подадена жалба по административен ред рег. № ДБН25-ТД 26 – 139/12.08.2025г. /л.273 и сл. от първоинстанционното дело/. От страна на дружеството до Столична община е подадено искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ, вх.№ СФД25 – ГР94 – 10848/31.07.2025г. /л. 38 – 39 от първоинстанционното дело/, с което е поискано възстановяване на недължимо заплатените суми по отменените АУЗД. С процесния Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № СФД25-ГР94-10848-(1)/26.08.2025 г., издаден от старши инспектор при Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „Общински приходи – Банкя“, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, на дружеството е отказано възстановяването на задължения за данък недвижим имот (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2022 г. – 2024 г. в размер на 42 326,89 лева ведно със законна лихва за забава. Водещият мотив за това е обстоятелството, че не са налице недължимо заплатени задължения за ДНИ и ТБО, тъй като за същите има издаден акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 ДОПК. По изложените по-горе мотиви първоинстанционния съд е отменил издадения АПВ с водещ мотив, че за процесните недвижими имоти не са дължими ДНИ и ТБО. Постановеното решение е частично неправилно. Съгласно чл. 4,ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според чл.128,ал.1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Към датата на подаване на искането за възстановяване на недължимо заплатени суми, съответно към датата на издаване на АПВ, е налице издаден нов АУЗ по чл.107,ал.3 ДОПК, с който на дружеството са определени задължения за ДНИ и ТБО за данъчни периоди 01.01.2022г. до 31.12.2024г. общо в размер на 41919,02лв. Актовете по чл.107,ал.3 ДОПК имат идентичен режим на издаване и оспорване с този на ревизионните актове, поради което е приложима нормата на чл. 153,ал.1 ДОПК, според която обжалването на акта по административен ред не спира неговото изпълнение. В този смисъл административният орган законосъобразно е отказал възстановяване на посочената сума от 41 919,02г. като недължимо платена. В производството по чл.128 и сл. ДОПК е недопустимо да се извършва преценка за законосъобразност на акта, въз основа на който е заплатена сумата, за която се твърди, че е недължимо заплатена, каквато преценка е извършена от първоинстанционния съд. В този смисъл решението на административния съд в отменителната му част до 41 919,02лв. се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Ем Ем Ес“ ЕООД, с ЕИК: 175366805, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявано от управителя - Л. Р., гражданин на Израел, чрез своя процесуален представител адв. Е. И. Андреева, против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № СФД25-ГР94-10848-(1)/26.08.2025 г., издаден от старши инспектор при Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „Общински приходи – Банкя“, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община, с който на дружеството е отказано възстановяването на задължения за данък недвижим имот (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2022 г. – 2024 г. в размер на 41 919,02лв. ведно със законна лихва за забава. В отменителната му част за разликата от 41 919,02лв. до 42 326,89лв. /заплатената от дружеството сума по четирите отменени АУЗ е малко по-голяма от претендираната за въстановяване/решението на административния съд се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Столична Община разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 200евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл.221,ал.2 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,