Определение № 300 от 15.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7127/2014 г.

Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.290 ГПК. С решение №184/26.5.2015 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е отменил въззивно решение №16164/08.8.2014 г. по гр.д.№14509/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, ІV-В състав,, с което е потвърдено решение от 06.8.2013 г. по гр.д.№14507/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 31-ви състав, в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, предявен от В. С. Н. от [населено място] против Прокуратура на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи, за причинени неимуществени вреди за периода от 04.11.2011 г. до 12.02.2012 г., за сумата 500/петстотин/ лева и вместо това е осъдил Прокуратурата на Република България– [населено място], [улица], и Столична дирекция на вътрешните работи – [населено място], [улица], да заплатят на В. С. Н., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 23, вх.А, ет.8, ап.23, обезщетение по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, за периода от 04.11.2011 г. до 12.02.2012 г. в размер на 500/петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.11.2011 г. до окончателното й изплащане. В останалата част въззивното решение е оставено в сила. С молба, вх.№6184/27.5.2015 г. подадена от В. С. Н. е поискано изменение/допълване/ на касационното решение в частта за разноските. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски и се иска ответниците по молбата – ответници и в касационното производство да бъдат осъдени да й заплатят всички платени от нея държавни такси, съдебни и деловодни разноски за всички съдебни инстанции, включително и за касационната. Ответникът по молбата и ответник по касационната жалба – Столична дирекция на вътрешните работи – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.248, ал.2 ГПК. Ответникът по молбата и ответник по касационната жалба – Прокуратура на Република България, не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по молбата СДВР - С., намира, че същата е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК “Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.” В същия смисъл е т.9 от ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. по описа на ВКС ОСГТК. В процесния случай молителката не е представила в нито едно от инстанционните производства списък на разноските, нито пък е представила доказателства за тяхното извършване. Поради това молбата следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения и на основание чл.248, във връзка с чл.80 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,