Определение № 3730 от 24.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Е. Е. и Б. Е. Е., чрез процесуалния им представител адв.В.К., срещу определение №957 от 29.09.2023г. по в.ч.гр.д.№ 392/2023г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1739/14.12.2022г. по гражданско дело № 2788/2022г. по описа на РС - Благоевград, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявените искове. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по касационната частна жалба К. В. М., Г. К. М., О. К. М., М. Л. С., Л. Н. С., Г. Н. С., А. С. С., Т. Г. С., С. Г. С., В. Г. С., С. Г. С., И. М. О., П. В. О., К. К. С., В. К. Г., М. М. М., Н. М. Ш. и С. И. Г., чрез процесуалния им представител адв.А.Б., в която се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.В условията на евентуалност се изразява становище за неоснователност на подадената частна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че производството по гр.д.№2788/2022г. по описа на РС Благоевград е образувано въз основа на искова молба от В. Е. и Б. Е. Е. срещу К. В. М., Г. К. М., О. К. М., М. Л. С., Л. Н. С., Г. Н. С., А. С. С., Т. Г. С., С. Г. С., В. Г. С., С. Г. С., И. М. О., П. В. О., К. К. С., В. К. Г., М. М. М., Н. М. Ш. и С. И. Г., с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост, за да се признае за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици по силата на наследяване от С. А. П., бивш жител на [населено място], починал на 19.05.1931г., на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с индентификатор № ***, находящ се в [населено място], [община], област Благоевград по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД— 18 — 462 от 15.07.2019 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: местност „В.”, с площ от 2 699.00 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, както и да се отмени нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по наследство № 109 от 23.12.2009 година, том III, рег.№ 5282, дело № 487 от 2009 година на Нотариус К. Т., рег.№ 242 на НК, Вх.рег № 4897 от 23.12.2009 година година, акт № 51, том X., дело № 3306 от 2009 година на СВ град Благоевград в частта с която ответниците са признати за собственици на описания недвижим имот.Освен това се иска от съда да прогласи за нищожно Решение № 1-0 от 05.03.1997година за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място], издадено по Преписка № 0132 от 04.03.1992 година от Поземлена комисия — Благоевград. След депозирането на ИМ пред съда, съдията докладчик по гр.д. № 2788/2022г. по описа на РС Благоевград, е изискал служебно справка за образуването и движението на друго гр.д. № 932/2022г. по описа на РС Благоевград, от която се установява, че част от ответниците по настоящото производство са предявили срещу ищците иск по чл.108 от ЗС, с който претендират предаване владението върху процесния имот, като правото си на собственост са основали на наследствено правоприемство от общия им наследодател С. А. П. роден на 04.04.1879г., бивш жител на [населено място], [община], област Благоевград, починал на 19.05.1931г.От същата справка се установява и че производството по делото е спряно с протоколно определение от открито съдебно заседание, до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по гр.д.№2788/2022г. по описа на РС Благоевград.Към извършената справка е приложен и отговор по реда на чл. 131 от ГПК от ответниците по гр.д. № 932/2022г. по описа на РС Благоевград. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция, че предявеният отрицателен установителен иск по гр.д. № 2788/2022г. по описа на РС Благоевград е недопустим на осн. чл. 126 от ГПК, поради наличието на висящ спор за собственост между същите страни, за същия имот и на същото основание по гр.д. № 932/2022г. по описа на РС Благоевград, образувано преди настоящото.Прието е още, че участието само на част от наследниците по закон на С. А. П. като страна в процеса, както и че по едното от делата наред с В. Е. Е. и Б. Е. Е., са привлечени като страни и техните праводатели/дарители/, за да бъдат същите обвързани от постановеното съдебно решение, не води до извода за липса на идентичност между страните по двете дела.Идентични са и основанията от които страните черпят своите права по отношение претенцията за правото си на собственост- В. Е. Е. и Б. Е. Е. от договор за дарения в тяхна полза, а наследниците на С. А. П., от наследствените права и правото им на собственост по реституция въз основа на влязло в законна сила Решение № 1-0 от 05.03.1997г. на ПК Благоевград.При установената идентичност в предмета на производствата по гр.д. №2788/2022г. по описа на РС Благоевград и гр.д. № 932/2022г. по описа на РС Благоевград, безспорно се налага извода за наличието на основанията на чл. 126 ал.1 от ГПК- за прекратяване на по- късно образуваното гражданско дело- гр.д. № 2788/2022г. по описа на РС Благоевград, така и извода за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по отношение на спора за правото на собственост на един и същ недвижим имот поради липса на правен интерес.Предявеният ревандикационен иск за правото на собственост по отношение на спорния между страните недвижим имот по гр.д. № 2788/2022г. по описа на РС Благоевград, изключва правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на правото на собственост за същия имот по гр.д. № 932/2022г. по описа на РС Благоевград.С решението по положителния установителен иск между страните ще се установят със сила на пресъдено нещо действителните права на наследниците на С. А. П. по отношение на спорния имот- съдебна защита която и с по-широк обхват от тази при отричане на правото на собственост на наследниците на С. А. П., тъй като съдът ще изследва правото на собственост и на двете страни въз основа на заявените от тях правни основания.При иск за собственост-положителен или отрицателен установителен, респ. ревандикационен, ответникът следва да изчерпи всичките си възражения срещу заявеното от ищеца право, вкл. и възраженията си за придобиването на имота по давност /чл. 131 във връзка с чл. 133 ГПК/.Надлежно въведените възражения стават част от предмета на делото и по тях съдът дължи произнасяне при разрешаването на правния спор относно съществуването на претендираното право на собственост.Незаявените възражения, които се основават на осъществили се до този момент факти и обстоятелства се преклудират.Както заявените във висящото производство, така и незаявените в законовия срок не могат да бъдат релевирани в нов процес между същите страни по предявен от ответника отрицателен установителен иск за същото нещо, както е в настоящия казус. Спорът за действителността на решението на ПК, което легитимира ответниците по настоящото дело собственици на процесния имот, подсъден на административния съд и се разглежда по реда на АПК. Възражения за материална или процесуалноправна незаконосъобразност на административен акт, на който страна по гражданското дело се позовава за правото си на собственост, могат да бъдат навеждани пред гражданския съд, само по реда на косвения съдебен контрол на осн. чл. 17 ал. 2 от ГПК. Поради изложените вече по- горе съображения, В. Е. Е. и Б. Е. Е., са пропуснали възможността да наведат такова възражение в производството по гр.д. № 932/2022г. по описа на РС Благоевград, поради което правото им да искат извършването на инцидентен съдебен контрол в отделно гражданско производство е преклудирана. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Касационната инстанция не констатира такива пороци на обжалваното решение, тъй като въззивният съд е постановил акта си при съобразяване на задължителните указания в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.Според т.2Б, мотиви от цитираното тълкувателно решение предмет на делото по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС и на положителния установителен иск за собственост е претендираното от ищеца право на собственост, докато предмет на отрицателния установителен иск е отричаното право на собственост на ответника.Дори и когато тези права касаят един и същ имот или движима вещ, те са различни, тъй като произтичат от различни юридически факти и имат различни титуляри.В тълкувателното решение е разгледан случая, в който едно и също лице предявява положителен установителен иск за собственост /ревандикационен иск/ и отрицателен установителен иск за собственост по отношение на един и същ имот, като е прието, че не е налице идентичност на делата по двата иска.Не така стои въпроса когато ответник по предявен отрицателен установителен иск е предявил срещу ищеца/ищците по първоначалното производство ревандикационен иск за същия имот, тъй като и двете дела имат един и същи предмет – правото на собственост на ответника по отрицателния установителен иск и ищец по ревандикационния.Поради наличието на идентитет между двете производства, второ заведеното дело следва да бъде прекратено. Не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд и в частта, в която е прието, че е недопустим самостоятелен иск за прогласяване нищожността на решението на ПК, с което на ищците е възстановено правото на собственост върху спорния имот. Споровете за установяване на тяхната нищожност или незаконосъобразност са административни, но подлежат на разглеждане от гражданските съдилища по реда на АПК/ § 19, ал. 1 ПЗР ЗИДАПК /.Надлежен ответник в това производство е органът, издал акта, а не лицата, в полза на които е постановено решението. В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,