Определение № 26 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2582/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на БЛЯК СИЙ ДЕВЕЛОПМЪНТС ООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, против определение № 85/14.04.2021 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по т.д.№ 767/2021 г., с което по реда на чл.307 ГПК е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 108 от 16.01.2020 г. по т.д.№ 331/2019 г. по описа на СГС, ТК, VІ-11 състав, като процесуално недопустима. Частният жалбоподател счита горното определение за неправилно /незаконосъобразно/ и моли за отмяната му, по подробно изложени съображения. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от В. С. М. – синдик на ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО НАПРЕДЪК ЕООД /в несъстоятелност/ със становище за нейната неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По същество същата се преценява като неоснователна, по следните съображения: Атакуваното влязло в сила решение е постановено по искова молба от 2019 г. на синдика на „Земеделско стопанство Напредък“ ЕООД /н/ – В. С. М., предявена срещу ЕНЕРПРО ЕООД и длъжника в несъстоятелност, за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прехвърлителни сделки с недвижими имоти, извършени от несъстоятелното дружество по шест нотариални акта от 2014 г., с приобретател – втория ответник ЕНЕРПРО ЕООД, на основание чл.647 ал.1 т.2 и т.3 ТЗ. Молителят – настоящ частен жалбоподател, е закупил част от имотите, предмет на отменителните искове, от приобретателя ЕНЕРПРО ЕООД през 2016 г., поради което счита, че е следвало да участва в производството по делото като заинтересована страна, а съдът е следвало да го уведоми за правото му да се присъедини към процеса като трето лице – помагач на ответника. В тази връзка поддържа, че поради нарушаване на процесуалните правила /чл.218 ГПК/ е бил лишен от възможност да участва в делото – основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Правата си основава на обстоятелства и доказателства, които не са били известни на съда към момента на решаване на делото и съответно са нови по см. на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, а именно, че надлежно е придобил собствеността върху част от спорните имоти. Според настоящия съдебен състав, молителят - частен жалбоподател не попада в кръга на лицата по чл.303 и чл.304 ГПК, които могат да искат отмяна на влязлото в сила решение, поради което идентичният извод, направен в обжалваното определение и водещ до недопустимост на подадената молба за отмяна, следва да бъде споделен. Основанията по чл.303 ГПК за отмяна на решението са на разположение на страните по делото, а не на всяко трето лице, което по някакъв начин е „заинтересовано“ от изхода на спора. По изричната разпоредба на чл.304 ГПК отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо от това, че то не е било страна по делото / чл.216 ал.2 ГПК /. Решенията имат сила на пресъдено нещо спрямо страните и техните правоприемници, а по изключение - и спрямо тези трети неучаствували в процеса лица, които са необходими другари на страна по делото, на основание чл.216 ал.2 ГПК - когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. Препращането към последната норма ясно сочи, че разширената процесуална легитимация по чл.304 ГПК касае определен кръг лица – необходими другари, които би следвало да бъдат главни страни в процеса, а такова качество молителят не твърди да има в молбата за отмяна, нито притежава в действителност, с оглед естеството и предмета на предявения иск по т.д.№ 331/2019 г. по описа на СГС, ТК, VІ-11 състав. Липсата на обвързаност от решението, чиято отмяна се претендира, е илюстрирана в обжалваното определение с разпоредбата на чл.647 ал.3 ТЗ, според която правата на третите добросъвестни лица, придобити възмездно преди вписването на исковата молба, не се засягат от недействителността. Нормата е идентична с тази на чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД, поради което по аналогия следва да се съобрази и ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, в т.3 на което е посочено, че когато кредиторът узнае след предявяване на иска по чл.135 ЗЗД за последваща сделка, сключена преди вписването на исковата молба, не може да бъде отречен интересът му спрямо нея да бъде предявен отделен иск по чл.135 ЗЗД. В това производство кредиторът ще следва да установи както предпоставките за обявяване на относителната недействителност на увреждащата сделка, сключена от длъжника /т.к. последният приобретател не е страна в производството по иска с предмет тази сделка и съответно решението не го обвързва/, така и предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател – какъвто в случая е БЛЯК СИЙ ДЕВЕЛОПМЪНТС ООД. В заключение, атакуваното влязло в сила решение няма сила по отношение на частния жалбоподател и той може да защити напълно правата си в нов процес, ако такъв бъде иницииран срещу него. С оглед горното същият не е активно легитимиран да иска отмяна на решението по т.д.№ 331/2019 г. на СГС, ТК, VІ-11 състав, респективно обжалваното определение, с което молбата му по 303 и сл. ГПК е оставена без разглеждане, е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ-ро отделение,