Определение № 13169 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Н. Б. от [населено място], обл. Пловдив, против Определение № 17226/18.09.2024 по адм. дело № 4231/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответната страна – Транспортна централна лекарска експертна комисия при Национална многопрофилна транспортна болница гр.София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С определение № 17226/18.09.2024 по адм. дело № 4231/2024 г. по описа на Административен съд София – град, съдът е върнал касационна жалба, подадена от М. Н. Б. срещу решение № 12713/24.07.2024г. За да постанови този акт, първоинстанционният съд е приел, че нередовностите по касационната жалба не са били отстранени след като са дадени точни указания за привеждането на жалбата в съответствие с изискванията на АПК с разпореждане № 14871/16.08.2024г., съобщено на 05.09.2024г., на жалбоподателя. Решение № 12713/24.07.2024 г. на АССГ, против което е подадена касационната жалба е постановено по жалба на М. Н. Б. против карта за оценка на физическата годност № 149/28.03.2024 г., издадена от Транспортна централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), в частта, с която е определена необходимост от нов преглед след една година. Производството намира основание в чл. 11 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, приета на основание чл. 152а от Закона за движение по пътищата. Във връзка с постъпила касационна жалба срещу решение № 12713/24.07.2024 г. по адм. дело № 4231/2024 г.. с разпореждане 14871/16.08.2024г., Административен съд – София град е дал указания за отстраняване на нередовностите, тъй като жалбата не е отговаряла на изискванията на чл.212, ал.2 и чл.213, т.3 и т.4 АПК и поради това че не е представен препис, както и не е внесена такса за изготвяне на копие за връчване на ответника, съгласно чл.102з от ГПК в размер, определен съобразно чл.23, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). На основание чл.213а, ал.1 изр.1 АПК, съдът е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от съобщаването да представи документ за внесена държавна такса в размер на 70 лева по сметката на Върховния административен съд; касационната жалба да бъде приподписана от адвокат или ако подателят притежава юридическа правоспособност, да представи удостоверение за това обстоятелство, като е предупреден, че при неизпълнение указанията жалба ще бъде върната. Указано е на жалбоподателя в същия срок да представи документ за платена такса по сметката на Административен съд София град в размер на 0,10 лева. Съдебният акт е бил съобщено на 05.09.2024г., на жалбоподателя, като в 7-дневния срок, нередовностите не са били отстранени. Съгласно чл. 213а, ал. 1 от АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7 дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Обосновано съдът е приел, че въпреки дадените указания нередовностите на касационната жалба не са били отстранени, поради което същата е недопустима и законосъобразно е реализирал предвидените в закона процесуалноправни действия - връщане на касационната жалба. Съгласно чл.212 ал.2 от АПК касационната жалба, с изключение на дела по ЗАНН, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност – удостоверение за юридическа правоспособност. Съгласно чл.213 т.3 от АПК към касационната жалба се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи или молба по чл. 227а, ал. 2. Според чл.227а ал.1 от АПК касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса. Независимо дали по делото има определяем материален интерес или не, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане са 30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги. (чл.227а ал.4. от АПК) Според §1 т.7 от ДР на АПК „дела по пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане" са и производствата, които се разглеждат по Закона за семейни помощи за деца, Закона за хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането им. Доколкото Наредба № 3 от 11.05.2011 г. въз основа на която е издаден оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е издадена на основание чл. 152а от Закона за движение по пътищата, то не може да се приеме, че подзаконов нормативен акт по прилагането на законите посочени в §1 т.7 от ДР на АПК. Тази наредба не е свързана и с пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. В този смисъл независимо, че оспорения административен акт касае здравно състояние на жалбоподателя, спорът относно него не може да се приеме за дело за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. Жалбоподателят не е бил освобождаван от внасяне на държавна такса в първоинстанционното производство, напротив същият е внесъл такава. В частната жалба са изложени съображения за липса на средства у частния жалбоподател, както и за трайно намалена работоспособност, но не са направени никакви искания в тази насока, поради което същите не следва да бъдат коментирани. Сами по себе си тези обстоятелства нямат отношение към обжалвания съдебен акт. Предвид изложеното правилно съдията-докладчик по първоинстанционното производство е оставил без движение касационната жалба за изпълнение изискванията на чл.212, ал.2 и чл.213, т.3 АПК. След като тези указания не са изпълнени в предвидения срок, правилно касационната жалба е върната като нередовна. Следователно обжалваното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. За пълното следва да се посочи, че неоснователно първоинстанционния съд е събирал от частния жалбоподател такса за изготвяне на копие от касационната жалба и от частната жалба за връчване на ответника, съгласно чл.102з от ГПК в размер, определен съобразно чл.23, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно чл.102з ал. 3 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК - към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в случаите по чл. 83. Следователно посочената правна норма се прилага само относно процесуални действия извършени в електронна форма. В случая касационната жалба и процесната частна жалба са постъпили на хартиен носител, поради което неправилно първоинстанционния съд се е позовал на разпоредбата на чл.102з от ГПК. Същият е следвало да укаже на жалбоподателя да представи препис от подадените жалби за другата страна, като го предупреди за последиците при неизпълнение на тези указания. Неоснователно съдията-докладчик от първоинстанционния съд е администрирал постъпилата нередовна касационна жалба, като е изпратил препис от нея на другата страна за отговор. Съгласно чл.213а ал.4 от АПК, такъв препис следва да се изпрати само ако касационната жалба е редовна. Горните пропуски на първоинстанционния съд не са довели до неправилност на постановения краен съдебен акт, който както бе посочено по-горе следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение