Определение № 6082 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5495/2025 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на З. С. К., Я. З. И., А. З. К., М. Б. И. и А. Я. И., чрез адв. Игнатов, против Определение №15895/11.05.2025г. по адм. д. №3752/2025г. по описа на Административен съд – София град. Иска се отмяната му с твърдения, без конкретни обосноваващи доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необосновано, недопустимо и нищожно. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд – София-град, на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, е оставил без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели, срещу решение №13465 от 16.04.2025 г. по адм. дело №3752/2025г. по описа на съда, като е приел, че същата е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Така постановеното определение е правилно. Решението е постановено в производство по оспорване на действия на органа по изпълнението по чл. 294 и сл. от АПК. Съгласно изричната норма на чл. 298, ал. 4 от АПК, решението на съда в това производство не подлежи на обжалване. Регламентираният с цитираната разпоредба едноинстанционен съдебен контрол върху постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението, обосновава извод за недопустимост на касационното оспорване, на основание чл. 215, т. 4 от АПК, и това е било изрично отразено в диспозитива на решението. Налице е отрицателна процесуална предпоставка за развитие на касационното производство, за която съдът е задължен да следи служебно. С оглед на това и на посоченото правно основание касационната жалба правилно е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,