Определение № 53 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60231/2016 г.
ВКСII гражданско отделение30.03.2017 г.докладчик Красимир Влахов
Диспозитив
ОСВОБОЖДАВА внесеното от [фирма]- [населено място] по банкова сметка на Върховния касационен съд: IBAN – B. B.; B. - B. в БНБ обезпечение в размер на сумата 160 502, 97 лева за спиране изпълнението на въззивно Решение № 130/ 20.05.2016 г. по в. т. д. № 150/16 г. на Варненския апелативен съд. ДА СЕ ПРЕВЕДЕ сумата 160 502, 97 лева по посочената от молителя - [фирма]- [населено място] банкова сметка. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. ВКС е сезиран с молба с вх. № 1552 от 10.02.2017 г. на [фирма]- [населено място] за освобождаване и превеждане на сумата от 160 502, 97 лева, внесена от ответника [фирма]- [населено място] по сметката на Върховния касационен съд като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивно Решение № 130/ 20.05.2016 г. по в. т. д. № 150/16 г. на Варненския апелативен съд, като с последваща молба вх. № 1613 от 13.02.2017 г. е посочена банкова сметка на молителя. Със становище вх. № 3096 от 20.03.2017 г., ответникът [фирма]- [населено място] е заявил, че не възразява внесената гаранция в размер на 160 502, 97 лева да бъде преведена на ищеца [фирма]- [населено място]. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа исканията и провери данните по делото, приема следното: С определение № 317 от 27.06.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1436/2016 г. на ВКС, Второ търговско отделение, е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по молба на [фирма]- [населено място] изпълнението на въззивно Решение № 130/ 20.05.2016 г. по в. т. д. № 150/16 г. на Варненския апелативен съд, с която молителят е осъден да заплати на от [фирма]- [населено място], сумата 152 601.76 лв., представляваща разлика между дължима цена и заплатена цена за произведена електрическа енергия от възобновяем източник за периода от м. март 2012 г. до м.декември 2013 г., както и сумата 7 901.21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 152 601.76 лв. за периода от 16.09.2014 г. до 20.03.2015 г., за което като обезпечение са внесени присъдените суми в общ размер на 160 502, 97 лева. С определение № 39 от 01.02.2017 г. по настоящото гражданско дело не е допуснато касационното обжалване на посоченото въззивно решение, като на това основание същото е влязло в сила. Молбата за освобождаване и превеждане на сумата, внесена като обезпечение, е основателна. Видно от служебна счетоводна справка, сума в размер на 160 502, 97 лева е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 30.05.2016 г. и към 27.03.2017 г. е налична по сметката на ВКС за обезпечения. При тези данни ВКС намира, че са налице предпоставките за освобождаване на сумата, тъй като касационното производство е приключило, отпаднало е основанието за спиране на изпълнението на цитираното въззивно решение и ответникът е заявил съгласие гаранцията да бъде освободена, като сумата се преведе на молителя ищец по посочената в молбата му банкова сметка. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,