Определение № 7392 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6062/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Д. И., чрез адв. А. Кашъмов, против определение №11993 от 26.03.2026 г. по адм. дело № 130/2026г. на Административен съд София - град, с което е оставено без уважение искането и за конституиране като заинтересована страна по делото. По изложени съображения за неправилност на определението, поради противоречието му с разпоредбата на чл.177, ал.1, изр.2 АПК и подробно изложени в частната жалба се претендира неговата отмяна. Ответните страни – Инспекторат към Висш съдебен съвет и Б. П., не изразяват становище по оспорването. Ответната страна - Софийски градски съд, чрез пълномощник Асенова в представен писмен отговор, оспорва частната жалба. Намира, че правилно с оспореното определение съдът е приел, че жалбоподателката няма правен интерес от участие в съдебно производство. По подробно изложени доводи в отговора моли оспореното определение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение Административен съд София - град е оставил без уважение искането на Д. П. И. за конституиране като заинтересована страна по адм. дело №130/2026г. Делото е образувано по жалба на Софийски градски съд срещу Решение изх. № ЛДЖ -19 -11/18.12.2025г. постановено по преписка с №ЛДЖ -19-11/2019г. от Инспектората към Висш съдебен съвет в частите, с които: по т.1.2 е прието, че към 22.07.2019г. Софийски градски съд, в качеството на администратор на лични данни е допуснал нарушение на чл.45, ал.2 ЗЗЛД, изразяващо се в незаконосъобразно обработване на личните данни на Б. П., чрез разкриването, разпространяването или предоставяне на достъп по друг начин до неограничен кръг лица на обвинителния акт, на протоколите от съдебни заседания и на извадките от ВДС по НОХД №2617/2018г. по описа на СНС (закрит); в частта по т.1.4 е прието, че в периода 28.07.2022г. до 14.10.2025г. СГС в качеството му на администратор на лични данни е допуснал нарушение на чл.45, ал.4 от ЗЗЛД за това, че не е предприел подходящи технически и организационни мерки, включително вътрешни правила и политики, с които да докаже спазване на изискванията по чл.45, ал.1 от ЗЗЛД, както и в частите по т.3 и т.5, с които на осн. чл.80, ал.1, т.4 от ЗЗЛД е разпоредено на Софийски градски съд в качеството му на администратор на лични данни, да приведе операциите по обработване на лични данни на физически лица, в съответствие с изискванията на глава осма от ЗЗЛД. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че оспореното пред него Решение на ИВСС е постановено след отмяна на предходно негово решение изх. № ЛДЖ -19 - 11/13.05.2020г. по жалба на Б. П. и връщане на преписката за ново разглеждане с влязло в сила решение №1847 от 21.03.2022г. по адм. дело №6864/2020г. по описа на АССГ в частта по т.3 на акта на ИВСС, с която е оставена без уважение жалбата на Б. П. срещу Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура за нарушение при обработване на личните й данни, съдържащи се в обвинителен акт и протоколите от съдебни заседания по НОХД №2617/2018г. и извадки от ВДС. АССГ е изложил мотиви, че при новото разглеждане, съобразно указанията на съда разглеждането на преписката е продължило единствено по отношение жалбата на Б. П. и по нея е постановено оспореното в съдебното производство Решение изх. № ЛДЖ -19 -11/18.12.2025г. на ИВСС. При тези мотиви съдът е счел, че това решение не засяга права и законни интереси на И., поради което искането и за конституиране като заинтересована страна по делото е неоснователно. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 154, ал. 1, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК, задължение за конституиране на страните в процеса е на първоинстанционния съд. По силата на чл. 153 АПК страни по делото са оспорващият; органът, издал административния акт; както и всички заинтересовани лица. Според ТР № 1/2001 г. на ОС на съдиите от ВАС "заинтересувани са тези органи и лица, в чиято правна сфера обжалваният административен акт предизвиква правни последици". Към последната категория попадат субектите, за които оспореният административен акт е благоприятен. Наред с административния орган, те имат процесуалното положение на ответници по оспорването, т.к. са заинтересовани от отхвърлянето му. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "заинтересовано лице", но същото се извлича от чл. 15 от АПК и представлява всеки гражданин или организация, чиито права, свободи и законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или съдебното решение или за които те биха породили права и задължения. За Д. И. Решение изх. №ЛДЖ -19 -11 от 13.05.2020г. на Инспектората към ВСС е неблагоприятен административен акт в частта му по т.3, което поражда право на съдебна защита, чрез обжалването му, което в случая не е упражнено и спрямо нея решението по т.3 е влязло в законна сила. След отмяната на решението по жалба на Б. П. от АССГ и връщане за ново произнасяне, производството пред ИВСС е продължило единствено по жалбата на П. в отменената от АССГ част по т.3 от решението и по аргумент от чл. 15 и чл. 27, ал. 1 АПК, надлежни страни в административното производство по чл. 38 ЗЗЛД са лицето, инициирало производството П. и администратора на лични данни. Това са и страните в производството по съдебното обжалване. Останалите лица не се явяват заинтересовани страни в съдебноадминистративното производство по оспорване на решението на Комисията. Самият административен акт, както и евентуалното съдебно решение по спора за законосъобразността му, не рефлектират по какъвто и да е начин в правната сфера на И.. Съгласно чл. 177, ал.1, изр.2 от АПК съдебното решение, с което оспореният акт е отменен има действие по отношение на всички. Това означава, че отменителното решение може да бъде противопоставено на всички лица и държавни органи и те са обвързани от правните му последици. Но не означава, че Д. И. има право да участва като заинтересована страна след отменителното решение на съда, защото е лице, което не е оспорило Решението на ИВСС, което е било неблагоприятно за нея. Спрямо нея Решение № ЛДЖ -19-11/13.05.2020г. на ИВСС в частта по т.3 е влязло в законна сила. Решението, постановено в производство по чл. 38 ЗЗЛД засяга пряко законните интереси и създава задължения само за лицето - негов адресат. Частната жалбоподателка Д. И. не е участник в административното правоотношение, развило се пред КЗЛД и адресат на акта на административния орган, предмет на оспорване пред АССГ. Решението на КЗЛД не засяга пряко и непосредствено нейни права и законни интереси, което обстоятелство да обуславя допустимостта на участието й във фазите на съдебния процес. Ето защо първоинстанционният съдебен състав процесуално законосъобразно е приел, че искането на И. за конституиране в производството е извън рамките на легитимацията по чл. 15 и чл.153 АПК. По изложените съображения, обжалваното съдебно определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,