Определение № 1473 от 04.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 675/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „К. В.“ АД, [населено място], срещу определение №304 от 13.02.2024г. по ч.т.д. №2063/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С него е оставена без разглеждане частна жалба на „К. В.“ АД, като ответник в производството, срещу определение № 656 от 23.10.2023г. по т.д. № 445/2023г. по описа на САС, с което въззивният съд е възобновил производството по делото, обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото поради заявен отказ от иска от ищеца. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него частна жалба срещу определението на въззивния съд. Твърди,че „К. В.“ АД притежава правен интерес да обжалва съдебния акт, тъй като направеният отказ от иск не е в интерес на дружеството. Излага доводи, че целта на предявения от НАП иск по реда на чл.216 ал.3 от ДОПК е да се върнат в патримониума на дружеството недвижими имоти, които без съгласуване с акционерите са прехвърлени на юридически лица, контролирани от представляващия дружеството Е. Л.. Поддържа, че ако искът бъде уважен, в патримониума на дружеството ще се върне имущество, с което ще се покрият всички негови публични задължения. Ответниците по частната жалба „Ай Би В.“ АД, [населено място], и „У. трейд“ ЕООД са подали писмени отговори, в които оспорват същата като неоснователна и молят обжалваното определение да бъде потвърдено. Ответникът по частната жалба Национална агенция по приходите не изразява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „К. В.“ АД, [населено място], чрез В. Д. и Красен К., частна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че макар нормата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК да предвижда възможност да бъде обжалвано всяко определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, в хипотезата на прекратяване на производството поради отказ от предявения иск интерес от обжалване съществува единствено за ищеца в случай, че същият твърди порок на направения от негово име отказ. По отношение на ответника липсва правен интерес от обжалване на това прекратителното определение, доколкото преустановяването на съдебния спор поради отказ от предявения иск, имащо за последица невъзможността този иск да бъде предявен отново, е изцяло в негов интерес и му осигурява същата защита, каквато той би получил при евентуално отхвърляне на предявения срещу него иск. Съставът на ВКС е посочил, че именно по тази причина отказът от иска не е обусловен от съгласието на ответника. Определението е правилно. Подадената от „К. В.“ АД, [населено място], частна жалба срещу определението на въззивния съд за прекратяване на производството поради отказ от предявения иск, е недопустима поради липсата на правен интерес. Наличието на правен интерес е необходима предпоставка както за предявяването на иск за защита на претендираното субективно материално право, така и за обжалване на постановените по делото съдебни актове. Правен интерес от обжалване е налице, само когато постановеното решение/определение е неблагоприятно за обжалващия. В случая производството по делото е прекратено поради извършен от ищеца Национална агенция по приходите отказ от предявения иск, поради което съгласно чл.233 изр.2 от ГПК ищецът е изгубил възможността да предяви отново същия иск и да отнесе отново пред съд същия правен спор между страните. В тази хипотеза спорът между страните е окончателно разрешен, като към волеизявлението на ищеца за отказ от иска се прикрепва правният ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебното решение, с което се разрешава материалноправен спор, а тя е абсолютна процесуална пречка за повторното възникване на правото на иск. Това изключва правния интерес на ответника „К. В.“ АД, [населено място], от обжалване на благоприятния за него акт за прекратяване на производството. С оглед доводите на жалбоподателя, че уважаването на предявения срещу него по реда на чл.216 от ДОПК иск би довело до връщане в неговия патримониум на имущество, с което той би погасил своите публични задължения, следва да се отбележи, че правният интерес на страните от обжалване на постановените в производството актове се определя не с оглед житейския им интерес от определен резултат, а с оглед качеството на страните в производството и от правните последици на актовете по отношение на спорните права. В този смисъл са и задължителните постановки на ТР №4/2021 от 23.11.2022г. по тълк.д.№4/2021г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Защитата на ищеца зависи от неговата воля. Той решава дали да предяви спорното право изцяло или частично, както и дали да се откаже до приключване висящността на производството и в какви предели от търсената защита. След като до съда достигне това изявление на ищеца, с което той изразява волята си за отказ от търсената с иска защита, включително и в конкретно посочена от него част, съдът е длъжен /без да изисква съгласието на насрещната страна/ да прекрати производството по делото. Ответникът няма правен интерес от продължаване на производството, защото последиците от направения от ищеца отказ от иска, му дават всичко, което той би получил при отхвърляне на иска като неоснователен. Предвид изложеното, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че по отношение на жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването на определение № 656 от 23.10.2023г. по т.д. № 445/2023г. по описа на САС. На ответника „Ай Би В.“ АД, [населено място], не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство, въпреки направеното в отговора му искане, доколкото не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК