Определение № 04 от 04.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 365/2012 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Р. Б. против определение № 2425 от 29.12.2011г. по ч. гр.д.№ 4499/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е определено на основание чл. 23, ал.3 от ГПК гр.д.№ 6277/2011г. по описа на СГС да бъде изпратено за разглеждане от Окръжен съд Монтана. Излага се съображение, че този съд е отдалечен и явяването по делото ще наложи повече разходи.. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като разгледа частната жалба и данните по делото, намира същата за процесуално недопустима. На обжалване подлежат само определенията, които преграждат развитието на производството и тези, за които законът изрично е предвидил възможност за обжалване. Определението по чл. 23, ал.3 от ГПК не попада в нито една от двете категории. С него делото се изпраща за разглеждане от друг равен по степен съд, поради невъзможност да се разгледа от съда, на който е подсъдно, защото не може да се образува състав. При обжалване на определенията, съдът следи само за законосъобразност и не може да прави преценка за целесъобразност. Определението по чл. 23, ал.3 от ГПК не прегражда производството, а и не разглежда правен спор. ГПК не предвижда възможност то да бъде обжалвано. Преценката кой друг равен по степен съд да разгледа делото е такава за целесъобразност, която не подлежи на инстанционен контрол. Затова определението по чл. 23, ал.3 от ГПК не подлежи на обжалване, а частната жалба против него е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение