Определение № 739 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1560/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Т. С. А. и С. Т. А. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение № 806 от 17.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 15128/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с която е потвърдено решение от 15.07.2020 г. по гр.д. № 28089/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с което молителите са осъдени да заплатят на Т. С. А. и С. Д. Т., сумата от 5 880 лв., представляваща остатък от уговорената продажна цена за апартамент №8, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва от 09.01.2014 г. до окончателното изплащане. Касационната жалба с вх. № 35549/12.04.2023 г. срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК /видно от извършената справка в деловодството на Софийски градски съд, обективирана в разпореждане от 12.04.2023 г. на Председателя на III г.о. на ВКС, препис от въззивното решение е връчен на молителя Т. С. А. на 16.03.2023 г., като по отношение на молителя С. Т. А. съобщението за връчване на препис от решението, не е върнато и приложено по делото към настоящия момент/. С молбата са представени доказателства за внесени на 12.04.2023 г. като обезпечение суми в размер на 5 014,50 лв. и в размер на 885,42 лв. или общо 5 899,92 лв. по сметка на ВКС, като към днешна дата е налице и потвърждение от длъжностно лице - счетоводител за постъпването им по сметката на ВКС. Върховният касационен съд, намира, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е процесуално допустимо, а видно от приложените с молбата платежни нареждания от 12.04.2022 г., удостоверяващи внасянето на сумата от 5 880,00 лв., са осъществени предпоставките по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Гореизложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че искането за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което