Решение № 3050 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 295/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ж. М. против решение № 11939 от 03.11.2025 г., постановено по адм.д. № 1437/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на община Аврен, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на С. Ж. М. против отказ от 10.06.2025 г. на главния архитект на община Аврен за издаване на удостоверение за търпимост на жилищна сграда, находяща се в [УПИ], кв. 73 по плана на [населено място], община Аврен. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че административното производство започва по искане на жалбоподателката за издаване на удостоверение за търпимост на двуетажна жилищна сграда, като С. М. се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор] - УПИ ІV - 415, кв. 73 по плана на [населено място], целият с площ от 1390 кв.м., ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, склад и антре, който е придобит през 2005 г. Посочва, че според приложените по делото декларации двуетажната жилищна сграда е построена преди 2001 г., като в конструктивното становище, приложено към заявлението и в обяснителната записка към архитектурното заснемане за издаване на удостоверението за търпимост, сградата също е посочена като двуетажна, като на първия етаж има гараж и антре, дневна с кухненски бокс, кабинет и баня, а на втория – три спални, кабинет, две бани с тоалетна, два балкона и дрешник. Констатира, че в скица № 1133 от 09.12.2024 г., издадена за снабдяване с удостоверение за търпимост, сградата в УПИ ІV-415 е отбелязана като „МЖ“, в скицата от геодезическото заснемане е „2МЖ“, а в кадастралната карта на [населено място], община Аврен, одобрена със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г., сградата е заснета като двуетажна. При тези данни съдът приема, че процесния строеж, за който се иска издаване на удостоверение за търпимост не е построен до 31.03.2001 г., доколкото към 2005 г. е прехвърлена едноетажна сграда, поради което прави извод за неприложимост на §16 ал. 1 ПР ЗУТ и § 127 ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. По тези съображения съдът достига до заключение за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че наследодателя на жалбоподателката придобива УПИ [УПИ], кв. 73 по плана на [населено място], община Аврен, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, склад и антре през 2005 г. Нотариалният акт е официален документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила, която не е оборена по надлежния ред. Фактът, че жилищната сграда е едноетажна към момента на придобиването й се подкрепя и от приложените по делото скици от 09.12.2024 г. и от 21.11.2024 г., в които сградата е отразена като едноетажна. Следователно строителството на последната във вида, в който се иска за същата да се издаде удостоверение за търпимост е извършено след 2005 г., поради което режимът на търпимост спрямо двуетажната жилищна сграда е неприложим. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения административен акт е правилен. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане № 8194 от 21.07.2025 г. съдът конституира страните, указва и правилно разпределя доказателствената тежест. Събира относимите към спора доказателства, обсъжда същите в тяхната съвкупност и доводите на страните и прави законосъобразен извод за неоснователност на жалбата. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,