Определение № 45 от 22.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4456/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 30971 от 21.10.2019г., подадена от адвокат Е. Ф. като процесуален представител на Е. Е. Х., срещу определение № 2889 от 04.10.2019 г. по в.ч. гр. д. № 1365/2019 г. на Окръжен съд [населено място], в частта, с която е отхвърлена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановено по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на възнаграждение за осъществено в две инстанции процесуално представителство при условията на чл.38, ал.2 ЗА. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания съдебен акт и осъждане на насрещната страна да заплати в полза на адвокат Е. Ф. М. – адвокатски хонорар за двете инстанции. Заявено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за настоящата инстанция, осъществено също при условията на чл.38, ал.2 ЗА. В частната жалба е инкорпорирано изложение на основания за допускане на касационното обжалване. В депозиран по делото писмен отговор от С. Атавла Ш., подаден чрез адв. Д. А. се поддържат доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на окръжен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима. Инкорпорираното в частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е неотносимо към настоящото производство, тъй като обжалването е по реда на чл. 274, ал. 2, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в какъвто смисъл е и т. 24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Окръжен съд [населено място] е приел, че независимо от своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при усл. на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния пълномощник на страната Е. Е. Х. и представения списък по чл. 80 ГПК, не са налице предпоставките за уважаването му. Съдът е мотивирал това свое становище с липсата на доказателства, че представляваната попада в кръга на лицата, очертани в чл. 38, ал. 1 ЗАдв., по-конкретно, че са в роднинска връзка майка – дъщеря, поради което и обосновал извод, че не са налице предпоставки за възлагане в тежест на насрещната страна отговорността за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на молителя. Определението е валидно и процесуално допустимо, а по същество е правилно, но не по съображенията, изложени в мотивите му. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В случая е представен договор, сключен между жалбоподателя в настоящото производство и Адвокатско дружество „Ф., Р. и партньори”, адвокат Р. и адвокат Ф., според което последните трима са упълномощени да осъществяват представителството заедно или поотделно. В договора /л.18 от първоинстанционното дело/ обаче липсва отразяване на уговорка за осъществяване и на кое конкретно основание на безплатна правна защита. Липсата на изрично постигната такава договорка в договора е основание за отказ да се определи от съда възнаграждението и да се постави в тежест на насрещната страна. Пропускът в договора не може да се санира с релевиране на твърдение за оказана правна помощ по реда на чл.32, ал.2 ЗА при заявяване на искането за присъждане на сторените в процеса разноски. В случая доказателства в подкрепа на това твърдение липсват. По горните съображения определението следва да се потвърди. Съобразно изхода разноски за настоящото производство в полза на жалбоподателя не се следват, а насрещнта страна не е претендирала такива. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, трето отделение