Определение № 203 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4896/2023 г.

Производството е образувано по частна жалба „ГАЛОА“ ЕООД, [населено място], и частна жалба на „ЛАПЛАС“АД, [населено място], срещу определение №135 от 23.03.2023 г. по ч. гр. дело №103/2023 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която са оставени без разглеждане частните им жалби срещу определение №1125/12.05.2022 г. по гр.д. №1508/2021 г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателите излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно. Ответникът по частните жалби Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], /сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество/, оспорва жалбите. Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В обжалваното определение е прието, че частните жалби на „Лаплас“ АД и „Галоа“ ЕООД за недопустими, защото дружествата не са надлежни страни в развилото се пред първата инстанция производството по подсъдността на иска. Това е така, тъй като надлежно възражение за местна неподсъдност по чл.119 ГПК, с оглед седалището на дружеството, е предявено само от ответника „Галерия сезони“ ЕООД. Жалбоподателите не са заявили възражение в тази насока и нямат качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл.121 ГПК. Правилно е прието в обжалваното определение, че в случая липсва правен интерес от обжалване на определението, защото според разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая няма. Ето защо частните жалби следва да бъдат оставени без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.