Решение № 4350 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10525/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ХРАБРОВО УИНД 2“ ООД, ЕИК 201456770, представлявано от управителя А. Д. П., чрез адв. К. Р. Линкова срещу решение № 25963 от 30.07.2025г., постановено по адм. д. № 7642/2021 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Ц - 18 от 18.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че доводите в жалбата не са обсъдени от съда, фактическата обстановка е останала неизяснена и е погрешно възприета, неправилно са тълкувани и приложени нормите на ЗЕ и ЗЕВИ. По подробно изложени в касационната жалба съображения, моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР като нищожно поради противоречие с предходни решения на ВАС по отменени актове на КЕВР, респективно като незаконосъобразно. Претендира разноски и в двете производства. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. В писмени бележки навежда допълнителни аргументи. Ответникът "Национална електрическа компания“ ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. В писмен отговор на жалбата развива и допълнителни съображения за неоснователността й. Претендира разноски. Ответникът „Енерго-про продажби“ АД в съдебно заседание се представлява и оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ не взема становище, въпреки предоставената му от съда възможност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Храброво Уинд 2“ ООД - гр. Варна срещу решение № Ц - 18 от 18.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. 1, с която считано от 01.07.2013 г. е определена от КЕВР преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи, с инсталирана мощност над 1 MW, в размер на 122,50 лв./ МWh без ДДС. Установено е от фактическа страна, че С Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), считано от 01.07.2013 г., е определила преференциална цена, без ДДС, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи (ВтЕЦ) с инсталирана мощност над 1 MW, в размер на 122,50 лв./MWh, при нетно специфично производство (НСП) в размер на 2 325 kWb/kW. Посоченото решение е постановено след отмяна от съда на Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г., на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта му по раздел I, т. 11 относно определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВтЕЦ с инсталирана мощност над 1 MW. „Храброво Уинд 1“ ЕООД е обжалвало Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. на КЕВР, като във връзка с подадената жалба е било образувано адм. дело № 13914 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град, по което е постановено Решение № 7498 от 11.12.2018 г., с което съдът е отменил Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. на КЕВР. С Решение № 509 от 24.01.2019 г. АССГ е допълнил свое Решение № 7498 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 13914 по 2017 г. и постановил, че връща административната преписка на КЕВР за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Решение № 7498 от 11.12.2018 г. на АССГ по адм. дело № 13914 от 2017 г., за отмяна на Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. на КЕВР е обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, въз основа на което е образувано адм. дело № 3610 по описа за 2019 г. С Решение № 12663 от 14.10.2020 г., ВАС, Трето отделение е оставил в сила Решение № 7498 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 13914 от 2017 г. и Решение № 509 от 24.01.2019г, по адм. дело № 13914 от 2017 г. по описа на АССГ. В мотивите на Решение № 7498 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 13914 от 2017 г. АССГ е установил, че оспореният административен акт не е нищожен, предвид извършената служебна проверка по чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), но същият е незаконосъобразен поради неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Посочил е, че съгласно чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа мотиви - фактическите и правни основания за издаването му, а в случая в акта липсват фактически основания, въз основа на които да може да се установи по какъв начин е определено нетното специфично производство и определената въз основа на това преференциална цена за закупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 MW, при нетното специфично производство в размер на 2 325 kWh/kW. Дадени са указания размерът на нетното специфично производство на електрическа енергия да се установи от КЕВР въз основа на данните за средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, послужили за определяне на съответните преференциални цени съгласно решението на КЕВР, след приспадане на собствените нужди, което обаче не е посочено никъде. Съдът е посочил в указанията си и че е неясно дали и как са определени собствените нужди от електрическа енергия, които би следвало да се приспаднат от средногодишното производство на електрическа енергия, съгласно § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ. Същите не са били отразени като стойност, като не е посочена и методика за определянето им. Посочил е, че няма доказателства, че съществува като документ финансов модел и че той е послужил при издаването на Решение № Ц-30 от 29.11.2017 г. на КЕВР. КЕВР е следвало да се произнесе с ново решение вместо отмененото, като спази указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, което налагало извършване и на технико-икономически анализ на фактите и обстоятелствата, релевантни към момента на определяне, на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 MW, които да бъдат прилагани, считано от 01.07.2013 г., и при съответното НСП, което е приложимо от датата на влизане в сила на изменението на чл.31,ал. 5,т. 1 от ЗЕВИ, обн.ДВ,бр. 56 от 2015г. С оглед на изложеното и КЕВР се произнесъл с ново решение вместо отмененото, при извършване на необходимия анализ. В изпълнение на съдебното решение, на закрито заседание на 18.06.2021г. КЕВР, в състав „Енергетика“, е приела процесното Решение № Ц - 18, с което е определила, считано от 01.07.2013г., преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 МW, в размер на 122,50 лв/./MWh /т.1/ и е установила, считано от 31.07.2015г. НСП на електрическа енергия, въз основа на което е определена, считано от 01.07.2013г., преференциална цена на електрическата енергия, произведена от вятърни електрически централи с инсталирана мощност над 1 МW /т.2/. От правна страна съдът е приел, че жалбата е допустима, като се е позовал на разпоредбата на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, но по същество я е счел за неоснователна. Изложил е съображения за компетентност на издалия акта орган и спазване на формата на акта и на съдопроизводствените правила. Не са установени на нарушения на материалния закон и засягане на неговата цел. Съдът е приел, че КЕВР е изпълнила задължителните указания на ВАС, като е извършила подробен технико-икономически анализ и е мотивирала ценообразуващите елементи съгласно чл. 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници. АССГ е кредитирал изцяло приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която потвърждава, че КЕВР е формирала инвестиционните (1956 лв./kW) и експлоатационните разходи на база на международни доклади (IRENA за 2012-2014 г.), коригирани за спецификите на България. Икономическите доводи на жалбоподателя са счетени за неотносими, тъй като цената се определя за група производители, а не индивидуално, и касаят целесъобразността, а не законосъобразността на акта. Не е установено противоречие с влязло в сила съдебно решение, тъй като Решение № Ц-30 от 19.11.2017г. е отменено поради липса на мотиви, а при приемане на оспорения акт са спазени стриктно дадените от съда указания. Решението на АССГ, 36 състав е допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора нарушения, съставляващи касационни основания. АССГ правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и правилно е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Неоснователни са застъпените в касационната жалба доводи за нищожност на решението на АССГ и КЕВР и на двете основни развити от касатора основания – жалбата пред АССГ не е била недопустима, поради това и постановеният акт не страда от този най-тежък порок. Решението на КЕВР също не е нищожно, доколкото КЕВР е компетентен да постанови такова решение по силата на действащата към датата на издаването му законова разпоредба. Възраженията на касатора за изначална липса на компетентност на КЕВР към датата на приемане на решението правилно са приети за неоснователни. Правилни са изводите на АССГ, че при постановяване на решението КЕВР се е съобразила с указанията на съда в отменителните му решения. Жалбоподателят твърди, че технико-икономическият анализ на КЕВР е формален и не отговаря на изискванията на закона. АССГ е приел, че КЕВР е изпълнила указанията на ВАС и е подкрепил изводите си с кредитирана съдебна експертиза. Наведените в касационната жалба икономически доводи не се споделят от съда, доколкото в решението на първоинстанционни съд са обсъдени подробно. Решението на АССГ не е и необосновано, защото съдът е обсъдил в дълбочина доводите за несъответствие на анализа на КЕВР с реалните икономически условия. Съдът е изложил подробни мотиви защо отхвърля икономическите доводи като неотносими към проверката за законосъобразност, но е посочил и изводите на експертизата, които подкрепят застъпената от него теза. Неоснователно е касационното оплакване, че установяванията в оспореното пред първоинстанционния съд решение на КЕВР почиват на неясна методология и липса на всякаква аргументация. Изрично е посочено в това решение, че източниците на информация за определяне на стойностите на ценообразуващите елементи при определяне на преференциалните цени за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, се съдържат в Решение Ц-013 от 28.06.2006 г. на Комисията. Същото съдържа и използвания от Комисията ценови модел. Обоснован е изводът на АССГ, че решението на КЕВР е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона. Следва ясно да се посочи, че решението на КЕВР няма обратно действие, както няма обратно действие и правната норма, въз основа на която то е прието. Както Конституционният съд на Република България неколкократно е посочвал, „...хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на новия закон (Решение № 12 от 11.11.2010 г., Решение № 9 от 1996 г., Решение № 10 от 2011 г.). Не е изключен ретроактивен ефект на закона в гражданскоправните отношения и той може да бъде обоснован с публичен интерес. Незабавното прилагане на закона към заварени правоотношения е съвместимо с принципа на закрила на правната сигурност, когато е подходящо и необходимо, за да бъде постигната преследваната от закона цел и при изискуемата преценка за пропорционалност. Понятието НСП на електрическа енергия е дефинирано в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ (нова, обн. ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. По предписанието на § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ "енергия за собствени нужди" е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от ВИ. При прилагане на този подход нетното специфично производство като един от ценообразуващите елементи не се определя индивидуално, а по групи производители, като се съобразяват съответните средни стойности съобразно легалната дефиниция на понятието, както неведнъж е подчертавал и ВАС в свои предходни решения. Употребеният израз "собствени нужди" не означава, че стойностите следва да се отчитат отделно за всеки производител, след като величината на нетното специфично производство на електрическа енергия е изражение на осреднени годишни стойности за производството на електрическа енергия. Всеки обект за производство на електрическа енергия от ВИ има собствени нужди, които са част от производствения процес на електрическа енергия. Тази енергия, която съответната група централи ползва за покриване на технологичните си нужди и е заложена като процент от брутното производство на ел. енергия на съответната централа - фотоволтаична, вятърна, водноелектрическа и от биомаса, не следва да се закупува от крайните снабдители и обществения доставчик. Процентът за собствени нужди е приложим спрямо съответната група производители и се определя въз основа на данните, които КЕВР събира служебно във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационни разходи на централите съобразно вида на технологията и нейните специфични технически показатели, при определяне на преференциалните цени през годините. Комисията, която е органът, компетентен да определи нетното специфично производство на електрическа енергия, е изложила съдържателни мотиви относно начина на определяне на нетното специфично производство за съответната група производители. Приложеният финансов модел е обоснован с конкретни данни, при дадени в решението подробни разяснения. В случая регулаторът е постановил решението си при съобразяване на посочените разпоредби, както и съобразно мотивите на влезлите до момента съдебни решения. За изчисляване на средната годишна производителност на централата са съобразени научни изследвания, които са приложени в представената пред съда преписка. Същевременно са отчетени производствената мощност и характеристиките на централите, след което е изчислена брутно произведената електрическа енергия за година, от която е приспаднат процентът електрическа енергия за собствени нужди. Съобразена е липсата на конкретна нормативна методика за определяне на енергията за собствени нужди по § 1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, представляваща количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници. Енергията за собствени нужди, като процент от средногодишното производство на електрическа енергия, е изчислена по група производители, като при определянето му КЕВР е ползвала служебно събрана информация във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационните разходи на централите, съобразно вида на технологиите и техните специфични технически показатели. Установеният размер на НСП в решението на КЕВР е обоснован с конкретни данни, за които са дадени подробни разяснения. Правилно първоинстанционния съд е констатирал, че в производството пред него не са ангажирани доказателства и не са приобщени данни, опровергаващи посочените в решението на КЕВР, поради което не е налице основание да не бъдат възприети от съда. Решението на КЕВР има констативен характер и не определя нов ценообразуващ елемент, нито нови задължения, а установява стойности, заложени в предходни ценови решения за определяне на преференциални цени, по които крайните снабдители и общественият доставчик изкупуват електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Обстоятелството, че тези решения не са влезли в сила, предвид константното им оспорване пред съда, е без значение предвид допуснатото им по закон предварително изпълнение – чл.13, ал.9 ЗЕ. Критерият НСП, съобразно дефиницията му в § 1 т. 29 от ДР на ЗЕВИ, изразява онова количество произведена електрическа енергия /с оглед ефективни часове работа при конкретна производствена мощност, за съответния вид производител на електрическа енергия от възобновяем източник/, с достигането на което и при заплащането му по съответно определената на база на ценообразуващите фактори преференциална цена, ще се осигурят икономически обосновани приходи, необходими на енергийното предприятие за предоставяне на услугата по лицензията с определено качество и постигане на определената възвръщаемост. Ясна е целта на законодателя да осигури по този начин баланс между интересите на производител, обществен доставчик, краен снабдител и потребители, доколкото на осн. чл. 6 т. 2 ЗЕВИ разходите от задълженията за закупуване по преференциална цена на електрическата енергия от ВИ се разпределят между всички крайни клиенти. Заплащането по преференциална цена на количества произведена електроенергия над НСП за съответната група производители на електрическа енергия от вятър, а не по цени за излишък, би довело до реализиране на чиста печалба от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за сметка на увеличена финансова тежест за крайните потребители на електрическа енергия. Прилагането на преференциални цени за цялата произведена електроенергия /извън тази за собствени нужди/ практически би демотивирало самите производители да търсят механизми за разширяване на клиентелата си, вкл. чрез по-изгодни цени и съответно да диверсифицират пазара на електроенергия от възобновяеми източници. Следователно, а както е посочено и подробно обяснено и в Решение № 6096 от 30.03.2022г. по т.д. № 1219/2020г. на ВКС, НСП не е самостоятелен ценообразуващ критерий, вън от изначално заложените при формиране на преференциалните цени, още преди изменението на чл. 31, ал. 5 от м. юли 2015 г., ценообразуващи фактори. Спрямо всеки отделен производител е възможно приложението само на една стойност на НСП, обоснована с изначално определена средногодишна производителност, а не с фактически достижима такава в срока на договора, която обективно не може да кореспондира с всички ценообразуващи фактори. Неоснователни са и доводите на касатора за нарушения на правото на Европейския съюз. Практиката на ВАС и ВКС по казуси, включващи същите страни и сходни правни въпроси, последователно отхвърля доводите за нарушени оправдани очаквания и правна сигурност (Решение № 9990 от 2022 г. на ВАС по адм.д. 4609/22г.; Решение № 50058 от 2024 г. по к.д. 236/22г. на ВКС). Постигането на трите установени цели на енергийната политика на ЕС – сигурно, устойчиво, конкурентоспособно и достъпно енергоснабдяване за Европа, означава и ефективно интегриране в електроенергийния пазар на стопанските субекти – производители на енергия от ВИ, което е от общ интерес за ЕС. Преференциалната цена от 122, 50 лв /Мвтч, фиксирана в решението на КЕВР по т.1 е същата, каквато е посочена и в чл.16, ал.3 от договора за изкупуване на електрическа енергия от 20.11.2014г. Установеното нетно специфично производство с обжалваната част от решението не променя тази цена. Сключеният с Енерго Про Продажби АД договор е типов и само по себе си не предоставя насърчения за инсталацията, а определя условията за заплащане на енергията. Икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C 180/18, C 286/18 и C 287/18, т. 31 и цитираната съдебна практика). Това важи с особена сила за цели, за постигането на които са необходими постоянни корекции, които да отразяват промените в икономическите условия (Решение на СЕС по дело C-104/97, т. 52 и Решение по съединени дела C-37/02 и C-38/02, т. 70). Установяването на НСП единствено е свързано с установяването на средногодишното производство на електрическа енергия след приспадане на собствените нужди. Всъщност, ако продаваното количество енергия надвишава посоченото в закона /„до размера на НСП“/, това поставя въпроса откъде се взема това количество енергия при съществуващия за централата капацитет и още по-конкретно дали производителят на енергия от ВЕИ не злоупотребява, препродавайки на преференциална цена електрическа енергия, закупена на по-ниска цена от производители на енергия от конвенционални източници. Целта на законодателя в този случай е да избегне именно тази злоупотреба. Това безспорно ликвидира една от възможностите за печалба на производителите на енергия от ВЕИ, но този икономически интерес не е бил, не е и не следва да бъде защитен нито от действащия до законодателното изменение закон, действал при подписване на договора за изкупуване, нито от сега действащия закон. Както е посочено в решение № 5 от 11.05.2017г. по к.д. 12/2016г., със ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.) се свежда до минимум прилагането на една непазарно ориентирана схема за подпомагане производството на енергия от ВИ и се прави решаваща стъпка за преодоляване на прякото финансиране с публичен ресурс. По изложените съображения решението на КЕВР е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът дължи на ответните страни, които са претендирали сторените разноски, както следва: на Комисията за енергийно и водно регулиране за юрисконсултско възнаграждение евровата равностойност на 200лв, на "Национална електрическа компания“ ЕАД за юрисконсултско възнаграждение евровата равностойност на 200 лв., на „Енерго-про продажби“ АД за адвокатско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 1200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение