Определение № 10236 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10157/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Х. Г. против определение № 1117/30.6.2025г. постановено от Административен съд Търговище по АД № 272/2025г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на г-жа Г. срещу отказ, обективиран в писмо с изх. № РД-02-2712/14.4.2025г. на главния архитект на община Търговище да презавери схема разполагане на преместваем търговски обект на открито в поземлен имот, общинска собственост на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Търговище е приел, че процесното писмо не представлява индивидуален административен акт, тъй като одобряването на схема или отказът да бъде одобрена представлява част от административното производство по предявеното заявление за издаване на разрешение за поставяне на обект. По тези съображения и на основание чл. 159, т.1 АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Съгласно чл. 18, ал. 5 Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Търговище, /достъпна на NaredbaPremestvaemivsila01.02.2025.pdf/ заявлението за издаване на разрешение за поставяне се придружава от следните документи: 1. Схема за разполагане; 2. Проект за преместваемият обект или съоръжение; Със заявление вх. № 94-00-4675/1.4.2025г. частният жалбоподател е поискал издаване на разрешение за поставяне на „маса за продаване на цветя и свещи“ до входа на гробищния парк в Търговище. Към заявлението в изпълнение на посочения текст от Наредбата г-жа Г. е приложила и схема, която следва да бъде одобрена за всеки обект от главния архитект, преди издаване на разрешението за поставяне съгласно чл. 12, ал. 1 от същата наредба. В случая схемата е „подробна“ по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Правилно административният съд е приел, че отказът на главния архитект да одобри /презавери, тъй като въз основа на същата схема е било издадено предишно разрешение за поставяне, чийто срок е изтекъл половин година преди подаване на настоящото заявление/, не носи белезите на индивидуален административен акт. Одобряването на схемата цели определяне на пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на преместваемия обект, но няма самостоятелно правно значение и не поражда правни последици. Тази схема предхожда издаването на разрешение за поставяне на преместваемия обект или на отказа да се издаде такова разрешение, които именно са индивидуалните административни актове, подлежащи на оспорване. Следователно, схемата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, респективно отказът да се одобри такава, представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Предвид изложеното заключението на първоинстанционния съд, че жалбата срещу отказа на главния архитект на община Търговище се явява недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е в съответствие със закона. В този смисъл е и досегашната практика на Върховния административен съд, така например Определение № 5758 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3711/2021 г., II о. Определение № 3932 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2020 г., II о. и други. Като е достигнал до извода, че актът срещу който е насочена жалбата не подлежи на обжалване и е прекратил производството по делото, Административен съд – Търговище е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,