Определение № 93 от 17.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 649/2020 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на разпореждане от 22.08.2020г. на съдията-докладчик по НЧХД № 11019/20г. по описа на Софийски районен съд, с което делото е изпратено на ВКС за решаване на спор за подсъдност. Становището на прокурора е, че компетентен да разгледа делото е районният съд в гр. Димитровград. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намери следното: Производството е образувано в Димитровградския районен съд по тъжба от В. Д. Т. и Д. Т. Т. срещу А. К. А. за осъществено престъпление по чл.147, ал.1 от НК. Частните тъжители са посочили, че клеветническите твърдения се съдържат в писмен сигнал за извършено от тях престъпление по чл.172б от НК, подаден анонимно в районната прокуратура в гр. Димитровград. С присъда от 17.12.2019 г. подсъдимият е признат за виновен и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК. Хасковският окръжен съд е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане. Във въззивното решение е изразено становище, че делото е подсъдно на районния съд в гр. София. Съдията-докладчик по новообразуваното НЧХД № 301/20 г. на Димитровградския районен съд е приел, че указанията на окръжния съд относно местната подсъдност са задължителни за него, прекратил е съдебното производство и е изпратил делото на РС-гр.София. От своя страна, съдията при Софийския районен съд е повдигнал препирня за подсъдност. Застъпената теза, че първоинстанционният съд е лишен от възможност да преценява местната подсъдност, тъй като указанията на Хасковския окръжен съд по този въпрос „не могат да се коментират, а следва да бъдат изпълнени“, е неправилна. В НПК липсва изрична разпоредба по въпроса, кои указания на въззивната инстанция са задължителни, но изхождайки от нейните правомощия, както и съобразно разпоредбата на чл.355, ал.1 НПК досежно указанията на касационния съд, следва да се приеме, че първоинстанционният съд е обвързан с отстраняването на изтъкнатите във въззивното решение съществени процесуални нарушения. Нарушаването на правилата за местната подсъдност само по себе си не винаги е отменително основание, а само в случай, че е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, каквото констатация не е направена от окръжния съд. Местната подсъдност се определя от местоизвършването на престъплението, т.е. от мястото на осъществяване на изпълнителното деяние. В конкретния случай тъжителите твърдят, че изпълнителното деяние е извършено чрез „приписване на престъпление“ в сигнал до районната прокуратура в гр. Димитровград, а преценката за компетентност изхожда единствено от обстоятелствената част на обвинението. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, настоящият състав на ВКС, ІІ н.о. прецени, че компетентен да разгледа делото е районният съд в гр. Димитровград, поради което