Определение № 59 от 10.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4666/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 19565/13.11.2024 г. на С. К. А., чрез адвокат Н. В., срещу определение № 4895/29.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3966/2024 г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане частната ѝ касационна жалба вх. № 3885/25.09.2024 г. срещу определение №444/31.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 313/2024 г. на Окръжен съд - Монтана. Жалбоподателката счита определението за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е прието, че подадената от С. К. А. частна касационна жалба №3885/25.09.2024 г. е насочена срещу определение № 444 от 31.07.2024 г. по в.ч.гр.д. №313/2024 г. само в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на С. А. срещу определение № 752 от 20.06.2024 г. по гр.д. № 575/2024 г. на Районен съд – Лом в частта, с която е оставена без уважение молбата на Е. К. Г. и С. А. за допускане на обезпечение на иск за делба срещу Е. К. К., чрез спиране от движение и забрана за ползване на множество подробно описани МПС. При проверка допустимостта на производството е констатирано, че частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу акт на въззивен съд, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молба за налагане на обезпечителни мерки. Посочено е, че определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителни мерки, подлежат на двуинстанционно разглеждане, като изключение от този принцип е предвиден в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК, съгласно която на касационно обжалване подлежат определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционният съд е отказал исканото обезпечение. Съдът е приел, че обжалваното определение не попада в лимитативно изброените в чл. 274, ал. 3 ГПК хипотези на подлежащи на обжалване определения на въззивните съдилища. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди. Пред касационната инстанция е била обжалвана частта на въззивното определение, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата на Е. Г. и С. А. за допускане на обезпечение чрез спиране от движение и забрана за ползване на множество машини. Правилно е прието в обжалваното определение, че касационният контрол в случая е недопустим. Определенията по чл.390 и чл.396, ал.1 ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане, като изключението по чл.396, ал.2, изр.3 ГПК визира само онези определения на въззивния съд, с които той по реда на инстанционния контрол за първи път допуска обезпечение на иска, какъвто не е разглежданият случай. Когато въззивният съд потвърди първоинстанционно определение, с което се отказва обезпечение на иска, неговото определение не подлежи на касационно обжалване съобразно приетото и в ТР № 1/2010 г., ОСГТК, ВКС. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК визира две групи определения, които подлежат на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК - определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения на въззивните съдилища, постановени в други производства, в двете им разновидности - с които се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на тези производства. Определение №444/2024г. не попада в някоя от посочените хипотези. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.