Определение № 4453 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3171/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Г. П. против разпореждане № 3208/02.06.2026г. постановено по ч.гр.д. № 934/2026г. по описа на Апелативен съд – София, с което е върната частна касационна жалба подадена от частния жалбоподател с вх. № 2532/30.04.2026г. срещу определение № 1197/15.04.2026г. по същото дело по описа на САС, постановено в производство по чл. 274, ал. 1 от ГПК. С последното определение, състав на Апелативен съд – София оставил без уважение частна жалба вх. № 2066/18.03.2026г. на Т. Г. П. срещу разпореждане № 148/16.03.2026г. по гр.д. № 231/2023г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е била върната като нередовна исковата му молба, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на разпореждането. Ответник по делото не е конституиран, поради което не е проведена процедурата по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. По искова молба на Т. Г. П., подадена на 26.05.2023г. срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите и 38 физически лица е образувано гр.д. № 231/2023г. по описа на Окръжен съд – Враца. Исковата молба е била основана на твърдения за неправилно възстановяване на земеделски земи на трети лица и искане за прогласяване нищожността на нотариални актове и за заплащане на парични суми. Указаните от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба /посочване на обстоятелствата, на които се основава всяка от исковите претенции срещу конкретен ответник, както и на конкретно искане за защита, с което сезира съда и представяне на необходимите приложения към исковата молба/ не са били отстранени от ищеца, поради което същата е върната с разпореждане на съда от 16.03.2026г. По подадена от ищеца частна жалба срещу това разпореждане е образувано в.ч.гр.д. № 934/2026г. по описа на Апелативен съд – София, по което с определение от 15.04.2026г. частната жалба срещу преграждащото разпореждане е оставена без уважение. Срещу това определение на въззивния съд на 28.04.2026г. Т. П. е подал частна касационна жалба, оставена без движение с разпореждане от 30.04.2026г. с указание за представяне на доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса; изложение на касационните основания; за приподписване на жалбата и изложението от адвокат с предупреждение, че при неизпълнение в срок жалбата ще бъде върната. При надлежно връчено съобщение, на 19.05.2026г. Т. П. депозирал по делото молба, обективираща изявлението му, че първо съдът следва да отстрани неверните документи от делото и след това да пише указания към ищеца. С разпореждането, предмет на обжалване в настоящото производство на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК е върната частната касационна жалба на Т. П. срещу преграждащото определение на въззивния съд поради неизпълнение на дадените указания. Разпореждането е законосъобразно. Съдът проверява служебно редовността на подадената частна жалба и когато нейното съдържание не отговаря на законовите изисквания на чл. 284 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, въззивният съд е длъжен да съобщи на страната да отстрани допуснатите нередовности в законовия срок съгласно чл. 285 от ГПК. В случая, въззивният съд е изпълнил надлежно правомощията си по проверка редовността на подадената частна касационна жалба, при която е констатирано, че частната касационна жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Съдът е съобщил на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности съгласно чл. 285 от ГПК. Дадените от съда точни и еднозначни указания, надлежно съобщени на частния жалбоподател, не са отстранени от него в срок, нито за отстраняването им е направено искане за продължаване на срока. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересованата страна, а не и служебно. При тези данни, законосъобразно въззивният съд е приложил предвидената в закона последица – връщане на частната касационна жалба, която е останала нередовна. Нередовната частна касационна жалба подлежи на връщане и при постановяване на обжалваното разпореждане не е нарушен процесуалният закон. Частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение